Военен пъзел: Иран загърби САЩ и пристана на Путин в Москва

Иранският външен министър проведе преговори с президента Путин, оставяйки Белия дом настрана, докато се очертаваше временно решение на кризата в Близкия изток. Външният министър Аббас Арагчи е бил в Пакистан, който посредничи в преговорите с Вашингтон, два пъти през последните дни, но президентът Тръмп отмени в последния момент плановете на своите пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер да се присъединят към него там. Тръмп заяви, че предложението за мир на Иран не е достатъчно добро, за да си заслужава да се обсъжда, и че ако Иран промени мнението си, може да вдигне телефона и да се обади. Посещението на Арагчи в Москва служи като заплаха, пише The Times.

Путин е предоставил разузнавателна подкрепа на Иран във войната със САЩ и Израел, както и е основен доставчик на оръжие за Техеран. Той заяви:

"... прекомерните изисквания на Съединените щати доведоха до това предишният кръг от преговори - въпреки напредъка - да не постигне целите си." Путин похвали "смелостта и героизма", с които иранският народ "се бори за своята независимост". Ще направим всичко в ... интерес на хората от региона", добави той.

Променливият ентусиазъм на Тръмп към преговорния процес в Исламабад,

съчетан с явното му желание да не възобновява бомбардировките, остави войната в състояние на несигурност. Едно от предложенията, обсъждани във Вашингтон и Техеран, е да се откажат от опитите за сключване на мирно споразумение и вместо това да "управляват" това състояние на несигурност. Най-голямата разлика между двете страни се отнася до съдбата на иранската ядрена програма. Иранското ръководство, било то аятолах Моджтаба Хаменеи, раненият върховен лидер, или неговите съветници от Корпуса на ислямската революционна гвардия, отказва да се откаже от това, което нарича "правото" на Иран да поддържа ядрена програма, включително обогатяване на уран. Тръмп настоява за прекратяването ѝ, както и за ангажимент никога да не се произвеждат ядрени оръжия.

 Досега двете страни са направили компромис, като иранската страна предлага петгодишно мораториум, а американската - 20-годишно. Дори и тази разлика да бъде преодоляна, все още ще остане въпросът какво да се прави със съществуващите запаси от уран на Иран. Така че новото предложение е този въпрос да бъде оставен настрана и първо да се разгледа икономическата блокада. Иран изисква прекратяване на американската блокада на иранските пристанища в замяна на вдигане на обсадата на Ормузкия проток. Иран също така заявява, че проливът никога повече няма да бъде "открит проход", какъвто беше преди. Техеран изисква правото да събира такса от корабите, вероятно в партньорство с Оман. Арагчи също посети Маскат за разговори със султан Хайтам през уикенда. Оман обаче заяви, че се противопоставя на този изход и все още вярва в свободния достъп. Американски представител заяви пред Ройтерс, че Тръмп "не харесва предложението", след като го е обсъдил по-рано през деня със своите съветници по националната сигурност. Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, отхвърли идеята напълно в понеделник. Той каза:

"Това, което те имат предвид под отваряне на пролива, е: да, проливът е отворен, стига да се съгласувате с Иран, да получите нашето разрешение, или ще ви взривим и ще ни платите."

По-късно през деня той описа контрола на Иран над Ормузкия проток като "икономическо ядрено оръжие", като заяви пред Fox News:

"Представете си, ако същите тези хора имаха достъп до ядрено оръжие."

Ако обаче Иран отстъпи поне по принцип по въпроса за пролива, би могло да бъде сключено някакво временно споразумение, което да позволи възобновяването на световната търговия. Това би могло да бъде мярка за "изграждане на доверие" за бъдещите преговори. Това би било лесен вариант за Тръмп да успокои републиканците, които се изправят пред преизбиране на междинните избори през ноември, че икономиката може да започне да се връща към нормалното. Това би било и един деликатен начин за Иран да разкрие блъфа му. Той твърди, че Иран е победен. Ако това е така, на теория той не би имал нужда да се връща към война, за да търси допълнително предимство. Това обаче би позволило на Иран, с новото си ръководство, което силно наподобява старото, да заяви, че отново е отблъснал "Великия Сатана".

Такъв изход би разочаровал не само онези в Иран, на които е била обещана промяна на режима, но и голяма част от републиканската база. Премахването на заплахата от нови бомбардировки, разбира се, би отменило почти напълно всякакво влияние, което Тръмп имаше по отношение на бъдещи преговори, с изключение на санкциите, които остават в сила. Изглежда, че той би могъл да направи малко дори, за да попречи на Иран тайно да се опита да изкопае обогатения уран, който в момента е заровен в тунели. Това би оставило незавършена и войната в Ливан, където Израел и "Хизбула" продължават да се сражават помежду си въпреки предполагаемото примирие.

Израел проведе въздушни удари в долината Бекаа за първи път откакто на 17 април беше обявено примирие. В неделя Израел уби 14 души при ударите, според ливански официални лица, включително две жени и две деца. Израелски войник беше убит от дрон на "Хизбула".