Иран и Русия си играят със Съединените щати и... печелят

Както Русия, така и Иран са пример за това, че войните с богати на петрол държави водят до скок в цените на петрола. Чрез съчетаването на военни действия с икономическа война администрацията на Тръмп засили икономическите предимства на Иран за сметка на САЩ.

След като Стив Уиткоф и Джаред Кушнер не се явиха в Исламабад за мирните преговори, иранският външен министър Абас Арагчи продължи своята дипломация на „совалката“ в Оман и Москва в понеделник. Няма съмнение, че Иран и Русия са две държави, които по много начини шокираха световната общност със своята устойчивост пред санкциите и ембаргото, пише за RS Иън Прауд, член на дипломатическата служба на Негово Британско Величество от 1999 до 2023 г.

И двете страни черпят силата си от значителни природни ресурси, от които могат да генерират паричен поток, за да се издържат по време на конфликтите със Запада. Русия и Иран от много години насам поддържат постоянни излишъци по текущата сметка благодарение на продажбата на природните си ресурси и внос на по-малко стоки в замяна.

Както съм посочвал безброй пъти, Русия отбеляза рекордни приходи от износ през първата година на войната в Украйна, с рекорден излишък по текущата сметка. По същия начин Иран сега "печели злато" от настоящата война. Всъщност енергийният натиск, предизвикан от войната, беше толкова суров, че американският министър на финансите Скот Бесент беше принуден още в началото да издаде общо разрешение за санкции, за да позволи продажбата на ирански петрол, вече натоварен на кораби, с цел да облекчи глобалните опасения относно доставките. Това беше преди Иран да обяви системата за таксуване, която иска да въведе, за да таксува танкерите за транзита през Ормузкия проток.

Въпреки всичко това, както Русия, така и Иран вече са си осигурили значително финансово предимство

Иран описва своя подход като „икономика на съпротивата“, която разчита силно на приходите от петрол в лицето на тежки предизвикателства, като галопиращата инфлация, и е натрупала златни и валутни резерви, за да се справи с краткосрочните сътресения. Ясно е, че по-скорошната стъпка на САЩ за контраблокада на Ормузкия проток, включително задържането на ирански кораби, е опит да се прекъсне притокът на приходи. Това ще има ефект, но не е ясно колко резерви има Иран и колко дълго може да издържи при драстичен спад на приходите.

По същия начин руският модел на „крепостна икономика” е издържал 12 години санкции, като се е опирал на излишъците от продажбите на петрол, които се използват за покриване на фискалните нужди без значителна необходимост от нарастване на дълга, който все още е под 20% от БВП. И както посочих наскоро, ограничаването на транспортирането на петрол дава смесени резултати, в най-добрия случай.

Иран вече е обект на икономически санкции от 47 години, но въпреки това успя да отбележи икономически растеж в годините след COVID. Това не означава, че страната е в отлично състояние. Икономическите ѝ проблеми са без съмнение много по-остри от тези, пред които е изправена Русия. Иранците стават по-бедни, а финансовата система е в състояние на "зомби", в по-екстремна версия на дисфункцията, която сега характеризира украинската финансова система.

Но както бе споменато по-рано, има резерви и, което е по-важно, вместо войната да доведе до очаквания държавен преврат и смяна на режима, много иранци се обединиха около знамето на фона на вълна от националистически настроения.

Както и при Русия, западните медии непрекъснато съобщават за вероятния колапс на иранската икономика, тъй като санкциите и глобалната изолация се засилват, като начин да се легитимира продължаването на войната. Но ако Иран не е щял да се срине икономически в годините преди войната, когато износът и приходите му от петрол са спадали, няма да го направи и сега, когато пазарът на петрол процъфтява в негова полза.

Неизбежно изчисленията в Техеран, както и в Москва, ще бъдат, че те имат по-висок праг на болка на фона на десетилетия на лишения и че могат да нанесат по-голяма болка на западните си опоненти.

Във всяка икономическа война нападателят трябва да е готов да приеме икономически болка, за да си осигури окончателна победа. Говорейки от личен опит, една от причините санкциите на европейците срещу Русия никога да не са били толкова строги, колкото биха могли да бъдат, беше нежеланието сред държавите-членки на ЕС да приемат вътрешната икономическа болка от по-твърд подход.

Американците вече видяха скок на цените от началото на войната, като цените на бензина се повишиха с 30% в рамките на един месец,

а другите стоки от първа необходимост поскъпнаха. Някои поставят под въпрос въздействието на войната с Иран върху републиканците на междинните избори през ноември. Нито Иран, нито Русия са изправени пред същия демократичен критичен момент.

Освен това Иран не е изправен пред същия натиск за обслужване на дълга като Америка, тъй като официалният му външен дълг възлиза на едва 27% от БВП, след като отдавна е отрязан от западната финансова система. Вместо това той може да продължава да печата пари, да заема от местни банки и да живее с инфлационните последствия във време на война. Иранската икономика е изолирана от излагането на глобалната икономика, което означава, че всякакви нови санкции ще имат ограничен ефект.

Нищо от това не е магия. Всяка страна, засегната от санкции, търси всички възможни начини да ги заобиколи, включително контрабанда, претоварване, използване на посредници и алтернативни валути. В Иран постоянно се появяват нови методи за заобикаляне на санкциите, не на последно място получаването на плащания в криптовалути.

Тук виждаме опасността от сравняването на едно и също нещо. Очевидно е, че Америка има номинално най-голямата икономика в света; само Пентагонът харчи поне три пъти повече всяка година, отколкото общият годишен икономически продукт на Иран. Така че, ударянето на Иран с американски ракети и санкции, да не говорим за убийството на неговите лидери, би трябвало, поне на теория, да срине страната и да предизвика революция. И все пак това все още не се е случило.

Както в реалната война, така и в икономическото бойно поле, ако президентът Доналд Тръмп искаше да победи Иран, той трябваше да действа много по-твърдо и много по-бързо, отколкото го направи. Фактът, че не го е направил, подсказва, че залогът му вече е провалил.