Честит (втори) Helloween!

 Автор: Бояна Атанасова

Каквото и интересно начало да измисля за този разказ, сигурно друг някой ще се е сетил да го каже по-завъртяно... Не са много групите, които да идват за пети път у нас, а да не говорим, че трудно се сещам за друг състав, който може след толкова визити да напълни една и съща зала в два поредни дни. Helloween са всенародни любимци - факт, известен ни още от второто им шоу преди години, станало част от вечната видео дискография на бандата.

 

С ръка на сърцето си признавам обаче, че се изненадах от второто шоу на немците у нас, предвидено за януари. Още по-голямо е учудването ми сега, след като станах свидетел на това събитие. Със сигурност публиката вчера е била повече, но и тази вечер зала "Христо Ботев" се напълни с фенове. Колко от тях са присъствали и на двата концерта - мога да гадая, но не е и толкова важно. Важното е, че всички групи - Avatar, Stratovarius и Helloween се раздадоха също толкова юнашки, колкото и на 23-ти. Или поне разказите ме ориентират да мисля в подобна насока.

 

Това всъщност бе шести концерт за "тиквите" на родна почва и май беше на късмет и за другите групи. И днес шоуто започна по-рано от предвиденото, а всеки състав бе подготвил пищен декор за изпълнението си. Avatar не блеснаха с кой знае какво, но още в тези първи минути стана ясно, че звукът обещава да бъде на ниво. После Stratovarius показаха как трябва да звучат на живо. Не като на онзи злополучен първи техен концерт в София, преди година, на който трябваше да гадаем кое парче ни свирят музикантите от сцената. Чудесен подбор на кратичкия сетлист, малко нови песни, но и неизменните класики. Супер начало, после презареждане на бирения резервоар и отново на линия. Какъв парадокс само, дами и господа, пет крана леят пенлива течност - точно толкова, колкото и на стадионите от летните фестивали, когато публиката беше петдесет пъти повече. Но... спри сърце!

 

Helloween са атракция. Като същински пътуващ хеви метъл цирк, умеят да показват най-доброто от себе си, толкова години след началото. Пеят, пият, пушат, забавляват се и, най-важното - умеят да вълнуват почитателите си. Няма да скрия, че повечето парчета ги очаквах, но началото с "Are You Metal?" и "Eagle Fly Free" искрено ме ободри (да, не гледах сетлиста от вчера, а той бе същият и тази вечер). Другото е ясно - протяжни, но весели, заигравки на Анди Дерис с публиката, много трепкащи свелини в очите и греещи тикви със зловещ поглед. Хеви метъл, но от най-високо качество. С шепи хванато и посипано върху главите ни - класическо звучене и състав, който вече е обигран толкова добре, че и дребните пропуски в отделни песни не се забелязват.