Ревю: Alice Cooper - Welcome 2 My Nightmare

В началото на миналата седмица на пазара се появи така дългоочаквания нов студиен албум на шок рок легендата Алис Купър (Alice Cooper).

Дискът, който заема внушителното двадесет и шесто място в дискографията му, носи името Welcome 2 My Nightmare и е продължението на първия му соло албум Welcome to My Nightmare от далечната 1975 година. Албумът разказва за завръщането на кошмарите на певеца и неговата борба с тях. Дискът включва общо тринадесет парчета и един инструментал и е с обща продължителност малко над петдесет минути.

Албумът започва с рок баладата I Am Made Of You. Интрото на песента е директна препратка към парчето Steven от първата част на кошмара - Welcome to My Nightmare, едно от най-страхотните и емоционални парчета в него - силен старт. Няколко секунди по-късно обаче атмосферата бива тотално унищожена след като Алис започва да пее с отвратително кривящ гласът му вокодер, наподобявайки звученето на Шер (Cher) в Believe (1998). Тотален ужас! Като изключим отвратителното решение за вокалите, вероятно по инициатива на продуцента на диска Боб Езрин (Bob Ezrin) или пък на самият Алис, взето с цел диска да звучи модерно, парчето не е толкова лошо. И все пак I Am Made Of You е едно доста слабо начало за албума.

След драматичното и разочароващо интро се отправяме към глем рок въртележката Caffeine. Парчето има претенции за класическа рок композиция от ранга на песните от Billion Dollar Babies, (1973) School's Out (1972)  и Killer (1971), естествено звукът е доста по изчистен и плътен и цялата ретро атмосфера малко се губи. Още преди да е свършила песента обаче всичко в нея се обезсмисля. Текстът също не блести със някаква особена оригиналност. Отново разочарование .

Третото парче в албума носи името The Nightmare Returns и реално е началото на новият кошмар. Вокалите, текстът, клавирът и всичко този път са идеални. Това е едно доста по-достойно интро от I Am Made Of You, което на фона на следващият трак A Runaway Train звучи по-скоро като пародия или несполучлив ремикс.

A Runaway Train е с готин текст, надъхващи сайкобили пънк барабани и готини включвания от соло китарата, но отново не е нещо особено.

Продължаваме с Last Man ON Earth. То е мрачно и кабаретно, сякаш писано за Том Уейтс (Tom Waits), Big Bad Voodoo Daddy или пък The Dresden Dolls. Това е първото ми любимо парче от новия албум до момента и първото, което истински ме кефи.

The Congregation продължава да лъха на старите парчета и славните  Billion Dollar Babies и Lace and Whiskey. I`ll Bite Your Face Off, което ви представихме заедно с видеото през август, също носи доброто старо "извадено от формалина" звучене.

Disco Bloodbath Boogie Fever ме оставя със смесени чувства.От една страна парчето звучи като модерно електро хип-хоп недоразумение, малко след първата минута обаче всичко си идва на място, след като се заслушаш в лигавия Хелоуински текст и в главата ти изплуват Special Forces (1981). А накрая парчето завършва с режещо главата китарно соло.

Ghouls Gone Wild отново продължава тематиката за кръв, призраци и Хелоуин, парчето обаче е доста по-живо и с типичното за такива песни поп-пънк звучене със зловещи синтезатори и бек вокални включвания.


Something To Remember Me By е страхотна рок балада, а гласът на Алис в нея звучи отвратително добре, сякаш е записвано преди 30 години. Жестоко парче.

Следват When Hell Comes Home, което е по-скоро като пълнеж и What Baby Wants с участието на Кеша (Kesha), което дори няма да го коментирам.

I Gotta Get Outta Here е логичното продължение на последното парче от оригиналния Nightmare - Escape. I Gotta Get Outta Here дори звучи по същия начин и носи подобна атмосфера, като този път нещата са доста умерени и безразлични, сякаш на Алис му е писнало да се измъква от кошмарите си или пък приема пътуването през целия ужас доста леко.

Албумът завършва със страхотния инструментал The Underture, оставяйки историята за кошмарите отворена и за евентуално завръщане след още тридесет години.

И така, след повторно слушане албумът не ми се стори толкова лош, особено втората част от Last Man On Earth натам. Независимо, че съм фен на Купър от почти петнадесет години няма как да си кривя душата обаче, че Welcome 2 My Nightmare не е толкова добър колкото ми се искаше да бъде. Определено очаквах нещо много по-епично, раздвижено и интересно. С по-сложни парчета, повече актьорска игра, готини рифове, ефекти и свестни гост вокалисти, а не Кеша. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.