Устата: Хип-хоп публиката в България е неблагодарна

От днес на пазара можеш да намериш третия студиен албум на Устата - “Face To Face”, който се продава ексклузивно с един от ежедневниците ни, при това на половин цена.

Нямаме никакво намерение да те убеждаваме в това дали албумът е добър или лош, защото смятаме, че ти най-добре ще си прецениш, като го чуеш.
 
Ние вече го направихме и това ни накара да зададем редица въпроси на Устата. Като например – защо визията на албума е толкова тузарска, а в песните няма и помен от подобно поведение.

И понеже той е доста сладкодумен по-долу можеш да прочетеш защо той вече няма претенции да се асоциира с хип-хоп сцената и не на последно място защо смята, че родната хип-хоп публика е неблагодарна.

Заварихме го леко недоспал и за да го разсъним – започнахме с тайното оръжие:

От какво се срамуваш?

О, от много неща. Нормално е да се срамувам, но ми минава. Ето например... Последно се срамувах преди няколко дни, когато ме вкараха с връзки в общината да си платя данъка. Тогава минах пред цялата опашка и много ме хвана срам. Казаха, че съм вътрешен служител, но хората ме познаха и питаха: „От кога Устата работи в данъчното?“

А, ако става дума за музиката?

По принцип по-старите ми неща не ми харесват. Чета по форумите, че едно време съм правил по-готини неща, но на мен не ми харесват. Не, че се срамувам от тях, но ми се струват по-детски и по-безсмислени.

 

В парчетата ми гледам да не се взимам на сериозно. Това е основният ми начин на изказ. А иначе, за тузарския ми имидж, скоро си говорих с един приятел за това. В крайна сметка имам пълното право да се снимам с красиви момичета. С какво да се снимам иначе? С цветя ли, с какво? Ако си спомняш едно време много се заяждаха с Шамара и Снайпер за това, че се снимат с коли и дрехи, които не са техни. А аз като гледам тук на обложката... Само момичетата не са мои.  О, и яхтата не е моя.

Като стана дума за Снайпер Рекърдс... Имаш една песен в албума, в която подмяташ за „пищовите“, ако не се лъжа?...

„Чифтетата“.

Въпросната песен е една от двете, които много ярко се открояват в албума. Защо повечето ти песни в него не са такива?

Ако питаш за "Streets Don't Lie" – тя е доста емоционална песен и в нея имах дързостта дори да говоря за себе си. Самата песен е последната, която направих в албума и първата записана. Миналата година, когато Майк дойде в София и се запознах с него – направихме записа. И след това оставих песента да отлежи. Не исках да я правя, защото не бях готов. Седнах да работя върху нея в предпоследния ден преди приключването на записите за албума.

После се оказа, че съм написал много дълъг текст. В песента го съкратих, защото накрая ставах доста брутален, а не исках да съм чак толкова...

Ти май за пръв път си позволяваш такава песен?

Така е, да. Но си казах, че песента ми харесва в този вид – да съм така откровен. А когато става дума за Снайпер и R'N'B... Знаеш ли,  винаги ми е било много смешно това, че хората си мислят, че съм паднал от небето. Една твоя колежка преди около половин година ми зададе изключително „умният“ въпрос: „Ти знаеш ли кой е Тимбаленд?“, а аз и отговорих: „Кое точно искаш да ти кажа за него?  За първите артисти, които е продуцирал? За първата песен, с която става известен като продуцент? Само кажи какво искаш да разбереш за него“, а тя: „Ама не... аз само те питах“.
Хората си мислят, че...

Разбираш повече от поп-фолк?

Да! А аз в колата слушам изключително много т. нар. олдскуул хип-хоп. Даже съвсем скоро слушах „Niggaz4Life„ на N.W.A. (Niggaz With Attitude). Не го бях слушал от много време, а ми е един от любимите албуми.
Та във Streets Don't Lie показах, че не съм толкова „деликатен“, колкото хората си мислят. 

Да, така е. Леко съм го загатнал. Всъщност, това е единствената песен, която не съм мислил „дали ще излезе лаф от нея" или нещо такова.  А това е една от любимите ми песни в албума. Не зная дали ще си позволя повече занапред, но за момента беше добра идея.

Кое ще бъде следващото видео към песен от албума?

Може и да няма такова. До тук съм изкарал 6 клипа. Този албум си мислех така: Да го направя и след това да правя клипове. А то какво се получи? Албумът беше почти готов, когато вече бях заснел два клипа - „Три дни още от снощи“ и "Пустоно лудо и младо“.

Но след това направих клиповете на четирите парчета – двата дуета със Софи Маринова ("Чужди устни" и "Толкова Силно") , видеото с Галена и „Мале, мале“. Обикновено е нормално след излизането на албума да излязат и те, а то се оказа, че в рамките на два месеца преди неговото излизане – аз пуснах четири нови клипа.

Разкажи как се случи така, че Лора Владова пее в някои и от песните ти?

Знаеш ли, Лора ми е много добра приятелка и много често, когато правим някоя песен със Софи – викам нея да я изпее, за да си представя самата песен. А без нея нямаше да мога да се справя с много неща. Между другото – тя скоро заминава за чужбина и се надявам да има късмет. Но трябва да призная, че този албум (Face To Face) се крепи на 5 човека и Лора е един от тях. И като стана дума за това – задължително да се извините на Ники Нанков, че не сте го споменали в материала ви за „Мале, мале“, защото все пак той е режисьор на клипа.

Обезателно ще го направим! 

Значи те двамата, Кристи, изключвам себе си, и още един човек бих искал да спомена, защото цялата музика, с изключение на последната песен, в албума е минала през него – това е Деньо (Денис Орхан).

Прави ми впечатление, че в този албум си работил с доста добри музиканти...

Истина е. Ето например – Ангел Димитров. Той свири предимно на тамбура но е и един от най-добрите китаристи в България. Ивайло Георгиев на тъпан и Байчара (Добри Рахнев) на гайда ги знаеш със сигурност, както и Пейо Пеев - гъдулка, Коста Генчев от Булгара с кавал и така...

Ами заради организацията, която работи по проблемите с трафика на хора.

Със Софи направихте и песен за това, която носи същото име...

Знаеш ли, в началото си мислех, че няма да мога да я направя, защото трябваше да е доста сериозна. Срещам се един ден с Любен Дилов-син, който за мен е еталон за интелектуалец и го питам: „Добре де, ако трябва от моята уста да излезе такава песен, с участието на Софи... Как трябва да звучи?“, а той ми отговаря: „Задачата ти е много трудна, защото нито можеш да я направиш смешна, нито тъжна. Направо не виждам как ще се справите.“. И се оказа, че стана и, че „Чужди устни“ е един от двата авторски дуета със Софи, защото другите са „ав-турски“ или „ав-гръцки“.  

„Пустоно Лудо и Младо“ и „“Мале, мале“ - това са ми фаворитите в албума.

Сега ще попея малко със себе си, защото обичам да пея с известни. Виж сега, тези неща са напълно логични. С Азис беше за „изстрелване“. Със Софи стана адски случайно, но за сметка на това с много голям успех, а с Галена направихме рекламен проект.

Преди няколко дни стана ясно, че Snoop Dogg идва за концерт в България. И преди сме си говорили за него...

Никога не съм вярвал, че Снууп ще дойде в България, но винаги съм смятал, че ако все пак дойде – той ще е способен да събере повече публика и от Еминем, ако щеш! Даже си мисля, че Зимния Дворец ще е твърде тесен. През всички тези години, в които той бачка здраво е успял да респектира феновете в България и това по някога не мога да си го обясня. Както знаеш, той прави пълни халтури с поп изпълнителите, но от друга страна и доста хард неща.

Иначе, нямам представа кой ще го подгрява. Но си мисля, че единственото лошо нещо на хип-хоп публиката в България е, че е малко или много неблагодарна. И няма уважение към родните изпълнители. Ако си спомняш – преди време замериха Шамара с нещо.
Все пак говорим за човек, който преди 15 години е почнал да прави тази музика в България и на всичкото отгоре е единствения, който запази този си вид през всички тези години! Не, че го защитавам, но е много грозно като постъпка. Обвиняват го, че текстовете му били тъпи. Ами на американските му колеги да не би да са по-умни текстовете?  И съм на неговото мнение, че „много от феновете станаха рапъри“.

Но аз вече нямам претенции да ме наричат хип-хоп изпълнител. Всъщност, това е единствения начин да обясня на хората, които слушат хип-хоп, че правя музика, с която се боря с изпълнителите „на деня“. Просто гледам да бъда по-универсален и се радвам, че в този албум показах, че мога да правя и по единия и по другия начин музиката си.