Как могат да се съберат парите от наемател, който не си плаща консумативите

johnev-legal.com

Сключването на договори за наем на помещения е един от най-често сключваните договори. Обикновено сключването на такъв договор става прибързано, без двете страни да са достатъчно запознати с клаузите на договора, нито да са обмислили сериозно неговото съдържание. Договорът бива подробно прочетен и внимателно обмислен в един по-късен момент – когато някоя от страните наруши задълженията си по него.

Най-често срещаната житейска хипотеза е незаплащането на наемната цена или консумативите /вода, парно, ток/ за ползването на имота от страна на наемателя. Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Това означава, че освен договорения наем, наемателят следва да заплаща всички разноски, свързани с ползването на имота, включително за електроенергия, топлоенергия, топла и студена вода.

Разбира се във всеки един договор би могла да се съдържа клауза, възлагаща и други задължения в тежест на наемателя или освобождаваща го от част от задълженията, свързани с ползването на имота. Двете страни трябва да следят за своите интереси още на етапа на сключването на договора и да уговорят това, което ще удовлетвори по най-добрия начин бъдещите им отношения и ще предотврати спорове между тях.

Въпреки положените от страните усилия при сключването на договора за наем, чести са случаите, когато наемателят започва да забавя плащането на наемната цена, а заедно с това и плащането на задълженията към съответните доставчици на топлинна и електроенергия. Има и случаи, когато наемателят редовно плаща наемната цена за имота и с това приспива вниманието на наемодателя, но „забравя” да плати консумативните разходи за имота, а тези разходи нерядко са близки до наемната цена на имотите, особено разходите за парно. В такива случаи дори наемодателят да развали договора за наем, с това проблемът с неплатените наем и консумативи не се решава. Дружествата към които са натрупани задълженията ще претендират плащане от собствениците на имота, а не от наемателите.

За да защити интересите си, наемодателят би могъл да ангажира отговорността на наемателя и да осъди последния да заплати консумативните разходи за имота, като за тази цел не е необходимо предварително наемодателят-собственик на имота да е заплатил консумативните разходи към дружествата-кредитори.

За да събере вземането си от наемателите, наемодателят може, освен да предяви иск, да използва и облекчена процедура – т.нар. заповедно производство, в което въз основа на сключения договор за наем, може да се снабди със заповед за изпълнение, а ако договорът е нотариално заверен – директно с изпълнителен лист срещу наемателя. За снабдяването със заповед за изпълнение, изпълнителен лист не е необходимо наемодателят да е заплатил начислените задължения за разходваните от наемателя консумативи.

Добре е наемодателите да следят редовно освен за заплащането на наемната цена за имота в срок, и за плащането на консумативните разходи за имота. Това може да стане като редовно следят задълженията по фактурите, които дружествата изпращат за имота. Това обаче невинаги е удобно, тъй като фактурите пристигат на адреса на имота, който се отдава под наем и поради това съществува реалната опасност наемодателите да не получат никакви фактури и съответно да не узнаят за натрупаните задължения. Наемодателите обаче, трябва да знаят, че на интернет страницата на дружествата /Топлофикация, Софийска вода, ЧЕЗ/ по абонатен номер на имота, могат винаги да направят справка за размера на неплатените задължения.

Върху неплатените задължения за консумативни разходи се начисляват лихви от дружествата-кредитори. Поставя се въпросът би ли могъл наемодателят да търси от наемателя и лихвите върху неплатените задължения и ако е така - при какви условия.

Ако в договора за наем не е предвиден срок, в който наемателят да заплати консумативните разходи за имота, е необходимо наемодателят да изпрати писмена покана за плащане на консумативните разходи до наемателя, в която покана укаже и срок за плащане и едва след изтичане на този срок, при неплащане от наемателя, наемодателят има право на лихви. Лихвите се дължат от момента на поканата. На практика такава покана се прави писмено под формата на писмо с обратна разписка или нотариална покана, като с оглед доказването най-сигурния способ е именно нотариалната покана. Едва от датата на поканата могат да се претендират лихви върху незаплатените сметки. За такава покана, се смята и заведения срещу наемателя съдебен иск, като в този случай лихви могат да се претендират от датата на завеждане на иска.

Джаджарова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.