Изборите в Русия ще бъдат манипулирани, но ето защо резултатите все пак имат значение

Изборите, които предстои да се проведат в Русия тази седмица, едва ли ще бъдат свободни или честни. Резултатите, определящи състава на Държавната дума - долната камара на националния парламент, - ще бъдат решени от Кремъл, а не от избирателните урни. Това обаче не означава, че те са без значение.

В рамките на 11 часови зони избирателен корпус от 111 милиона граждани ще гласува за депутатите, които ще заемат 450-те места в Думата през следващите пет години. Партията на президента Путин "Единна Русия" неизбежно ще си осигури мнозинство, печелейки поне 50 процента от гласовете.

Изборите по същество са "предварително манипулирани" чрез изключване на неудобни партии и кандидати, отказване на ефирно време за антиправителствени гласове и извеждане на преден план на най-непривлекателните политики и представители на "фалшивата опозиция", както и чрез манипулиране на самото преброяване на гласовете. Въпреки това резултатите са важни и могат да ни дадат ценна представа за популярността както на президентството на Путин, така и на войната му в Украйна.

Всички "опозиционни партии" са внимателно подбрани от президентската администрация. Налице са комунистите - за левичарите и носталгично настроените пенсионери; подобната на тях партия "Справедлива Русия" - за онези, които търсят "комунизъм в олекотен вариант"; както и Либерално-демократическата партия - за националисти с антилиберални и антидемократични възгледи. Като скорошно допълнение, целящо да привлече по-млади и по-напредничави в технологично и предприемаческо отношение избиратели, съществува и партията "Нови хора" - за която един циник би казал, че не защитава някаква съществена кауза, но пък го прави с отлична визия и умело присъствие в социалните мрежи.

Макар да поддържат фасадата на опозиция, те ще застанат зад Кремъл винаги когато е необходимо и ще спазват табуто върху критиките към самия Путин. Дори в разгара на предизборната кампания лидерът на комунистите -  ветеранът Генадий Зюганов - призна:

"Правим всичко възможно, за да подкрепим Путин, неговата стратегия и политики".

Освен това всички те подкрепят войната на Путин в Украйна. Единствената опозиционна партия, която наистина заслужава това име и която критикува както властта, така и авторитарния завой на страната, е "Яблоко" ("Ябълка"). Когато изглеждаше, че тя се превръща в притегателен център за по-широк кръг от руснаци, разочаровани от Путин и недоволни от войната - а според някои проучвания рейтингът ѝ вече надхвърляше 10 процента . тя бе набързо отстранена от участие в изборите на правно съмнителни основания.

Но от значение са и детайлите зад самите резултати

Някои авторитарни държави генерират абсурдно завишени нива на подкрепа като демонстрация на груба сила. Посланието е следното: разбира се, че вотът е манипулиран, но какво можете да направите по въпроса? Например през 2014 г. севернокорейският лидер Ким Чен Ун бе избран с обявени 100 процента от гласовете, докато през 2017 г. туркменистанският президент Гурбангули Бердимухамедов се задоволи със скромните 97,69 процента.

Като цяло, това не е характерният за Русия подход към изборните манипулации. Вместо това изборите са замислени като ритуали за легитимация, целящи да укрепят доверието в режима. Политическите технолози, управляващи процеса, отлично съзнават, че колкото по-грубо са фалшифицирани изборите, толкова по-малко ефективни са те за тази цел и толкова по-голям е рискът от ответна реакция. Най-мащабните демонстрации в постсъветската епоха - протестите на площад "Болотная" през 2011–2013 г. - бяха провокирани именно от усещането, че изборите са били откраднати.

В резултат на това те винаги трябва да търсят баланс: резултати, достатъчно благоприятни, за да демонстрират ясен и безспорен народен мандат, но същевременно не твърде отдалечени от реалните показатели. Въпреки това, както преките наблюдения, така и математическото моделиране ни позволяват да добием представа за разликата между действителните резултати и тези, които биват официално обявени. Например, по време на президентските избори през 2024 г. броят на фалшифицираните бюлетини в полза на Путин е нараснал от приблизително 10 милиона през 2018 г. до най-малко 22 милиона - от общо 75 милиона подадени гласа, сочат проучвания. Следователно разликата в тези данни ще ни даде представа за реалното ниво на недоволство сред руснаците.

Резултатите ще ни позволят също така да анализираме по-задълбочено настроенията по региони. В миналото сравнително заможните и космополитни Москва и Санкт Петербург бяха по-склонни да подкрепят истинската опозиция, докато в провинцията и по-малките градове преобладаваха лоялистките нагласи. Именно тези райони обаче пострадаха най-тежко от войната - от украинските атаки с дронове до мобилизирането на мъжете за фронта, където мнозина намират смъртта си. Дали ще станем свидетели на обрат в тази тенденция, при който електоралната база на Путин остава само в защитените метрополиси? Или - което е още по-тревожно за Кремъл - ще започне ли да губи провинцията, без да си върне защитеното ядро ​​на страната?

Можем също така да разберем дали резултатите подсказват за отслабване на "фактора Путин". Въпреки че напоследък рейтингите му на одобрение спадат, исторически погледнато президентът е значително по-популярен от своята партия. В резултат на това през последните месеци той трябваше да се активизира и да обикаля страната в рамките на една едва прикрита предизборна кампания (която удобно го отвежда и в Далечния изток, далеч от украинските дронове).

Изглежда, че това не дава особено добри резултати

Някои предполагат, че намесата на Путин може дори да има обратен ефект, като принуди политическите технолози да надуят данните за "Единна Русия" до още по-неправдоподобни нива, просто за да не го излагат. Това, разбира се, крие риск от допълнително подкопаване на доверието в резултатите.

Междувременно върху местните кметове и губернатори се оказва все по-голям натиск да осигурят "правилните" резултати. Едновременно с изборите за Дума се провеждат и избори за губернатори в единадесет региона.

Кметът на Москва Сергей Собянин се ползва със значителна подкрепа в града си и е избран за един от т.нар. "локомотиви" на "Единна Русия" - фигури, които използват личния си авторитет, за да увеличат гласовете за партията (което може би обяснява защо този месец Путин му присъди званието "Герой на труда"). На други местни лидери президентската администрация просто поставя квоти за необходимата избирателна активност и дела на гласовете за "Единна Русия".

Това е едновременно бреме и възможност. Истинските победители ще бъдат местните лидери, които изпълнят поставените си ключови показатели за ефективност (KPI). Твърде вероятно е именно те да се превърнат в следващото поколение изгряващи влиятелни фигури с шанс да влязат в централната власт.

Макар изборите едва ли ще бъдат основният фактор, определящ вижданията на Путин за войната в Украйна, те все пак ще окажат влияние. Ще покажат ли резултатите, че търпението на руснаците се изчерпва? Когато гласуват за конкретни кандидати, ще предпочетат ли руснаците прагматични технократи като Собянин, или войнствено настроени ветерани от войната? Близо 200 ветерани се кандидатират за изборни длъжности, като според информациите президентската администрация цели половината от тях да влязат в Думата.

Макар зачестилите украински удари дълбоко в тила всъщност да са втвърдили нагласите спрямо Киев, последните проучвания неизменно показват, че над 60% от руснаците искат започване на мирни преговори. В този контекст изборите могат да се разглеждат най-вече като общонационален референдум за войната и управлението на Путин - и дори външните наблюдатели да не видят реалните резултати, той самият ще ги знае.

Сред руския елит се оформя консенсус, че 2027 г. трябва да бъде годината, в която войната приключва - след зима, прекарана в масирани удари по енергийната мрежа на Украйна и бавно настъпление на фронта, докато лошото време ограничава видимостта или принуждава дроновете да останат на земята. Все още обаче се води спор колко силен натиск да се упражни и какви условия да се поставят при евентуални преговори. Освен ако не постигне неочаквано добър резултат на изборите, Путин вероятно ще се почувства подложен на още по-голям натиск да намери начин за прекратяване на войната - и то по-скоро, отколкото по-късно.

Преди вота Путин имаше основания да се въздържа от потенциално непопулярни и дестабилизиращи мерки. Всеки от вариантите, с които разполага, крие риск да отблъсне определена част от електората. Обявяването на примирие би се харесало както на мнозина от елита, така и на широката общественост, но би разгневило националистите. По-нататъшната милитаризация на икономиката или провеждането на нова мобилизация биха предизвикали недоволство сред голяма част от населението и биха обезпокоили технократите, управляващи страната; същевременно обаче подобни стъпки биха удовлетворили "ястребите" и - както вероятно се надява Путин - биха му позволили да наложи мир при свои собствени условия.

След изборите той може би ще знае кого трябва да удовлетвори най-много.

Анализът е на Марк Галеоти за The Times.