Чорба от греховете на отец Никодим.....в главите ни

Не бях го чел от години, но изведнъж разбрах защо така ясно си го спомних и защо си представих прагматичния отец Сисой като живота, който сипва в паничките ни чорбата от бели и черни бобчета на битието.

В ежедневното търчане за жени, пари, коли, препиране на илюзии, сваляне на старата боя от любимите ни тотеми и омазването им в нови краски, вече не мислим кое е грях и кое не, кое е зло и кое добро.

Сетивата ни се притъпиха за малките радости, станахме резистентни към сигналите, които ни дава животът и втренчени в собствените си малки подлости и смешни предателства, пропускаме важното и ръфаме от несъщественото.

Замислих се защо най-страшните ни грехове не са действията, а спомените ни, мислите и неизлекуваните ни гроздове от амбиции, които като екзема пълзят в подсъзнанието ни. И установих, че съмнението също е непростим грях.

Светът се нуждае от всякакви хора и праведници и грешници, но праведността не е въздържание от грехове, а силата да отхвърлиш ограниченията, кото парализират волята ти за живот според собствените ти скрижали.
А грехът, не е в действието, а в бездействието.

И затова трябва да се съгласим със себе с за онова, което сме, без да се опитваме да се гледаме с очите на другите и без makeup-а на самосъжалението.

В края на всеки ден да слагаме не точка, а запетая, да забравим въпросителните, да намалим удивителните и да слагаме скоби само когата се налага.
В края на крайщата, най-хубавато тепърва ни предстои!
Поне на мен! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.