Достатъчно всичко

Не че ми трябва 
кой знае колко, 
за да се чувствам жив:
голата истина, 
цялата болка, 
пълнокръвният взрив... 

Колкото трябва – 
вятърни мелници, 
за да не губя представа, 
повече празничност 
в простия делник, 
за да не се изкушавам.

Искам, естествено, 
цялото царство 
да разменя за коня, 
с който, препуснал 
под пълна вяра, 
утре ще те догоня.

Можем да имаме всичко 
и нищо -
разликата е къшей.
Знам, че очите 
не се насищат. 
И в любовта е същото.

Искам красивото ти присъствие 
като цветна градина:
колкото повече си откъсвам, 
толкова още да има.