Нито часовник, нито календар

Забравен ключ в джоба на старото ми сако, с което бях някога във Варшава. Какво отключваше този ключ? Подземието на нашия културен център. Няколко крачки по стъпалата надолу и се озовавам пред вратата на мазето. Дали не са сменили бравата след толкова години? Не, ключът отвори лесно. Застоял въздух, прах, паяжини... И купища книги между бюстове и портрети. "Кой е там?" - чувам ръждясал глас и веднага след това ме заслепява ярка светлина на джобен прожектор. "О, вие ли сте, другарю директор?" Този глас ми е познат - домакинът, верен, точен, изпълнителен. Беше изпратен да подслушва и следи. "Какво правите тук? След толкова години!" Светват лампите и в бледата им светлина виждам лицето на старец, прашасало, посиняло... А от косите му се спускат паяжини. "Пазя имуществото. Всичко това ми се води по списък и по документи." Всичко това: бюст на Георги Димитров, бюст на Ленин, потрети на Тодор Живков и Гриша Филипов, портрети на Брежнев, Черненко и Андропов, камара от трудовете на Т. Ж. под редакцията на М. Б., по-малка купчинка от "Малая Земля" на Леонид Илич... Луксозни издания. Още: грамофонни плочи на "Балкантон", троянска керамика, червени покривки от типа "Балкантурист", папки с надпис "Дело"... Течение на вестник "Работническо дело", подвързано... Брошури в защита на Сергей Антонов, брошури за оправдаване на "възродителния процес"... Всичко това се води по документи на домакина и той си го охранява."Знаете ли коя година сме сега, другарю...?"Забравил съм името му."Не мога да зная, другарю директор. Аз съм командирован от Съответното място. Тук няма нито часовник, нито календар. А прозорците са замрежени."

Прииска ми се да окача на врата му някакъв орден, нещо като "Кирил и Методий" с огърлие. Нещо като "Гюро Михайлов" първа степен. Протегнах ръце, но домакинът отскочи към тавана и изчезна... А аз се събудих.

Иван Вълев Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.