Горе ръцете!

Долу маските!
Дали?
Имам си по една за всеки ден, чудесна комбинация за всяка ситуация...
С някои съм слепнала.
Да бъда забавна, да има усмивка, морал или приличие, как обичам, или как уж не го правя. Колко вежливост има на този свят, Боже!И колко мъка - тоже!
Чудила съм се дали има човек, за когото бих свалила повечето от тях - политически коректни, възпитани, лични, капризни и тегави. Надявам се до мен да е точната публика. Почти успях, не съм се чувствала толкова свободно с друг човек - себе си просто. Благодаря ти, но има още. И силна, и слаба, и арогантна, и мърлява, ужасна дори.
На моменти си мисля, че са милиони - чудя се дали въобще ще имат край, кога ще пристъпим наистина навътре - един към друг. Но това от една страна прави нещата за мен интересни. Хем те познавам, хем ме познаваш - а и не чак толкова.
Но някъде ми се къса нишката. Уж сме близо, а пък сме далече..
Нямам усещането, че сме заедно от толкова време.

Понякога си задавам въпроса кое е онова качество, което прави една връзка силна. Може би е това - свободата да си себе си. Без маска и без грим. Просто ти..и да знаеш, че някой те обича заради това. С всичките рискове, последици и неудачи. Че те приема. Че е търпелив с тях, дори и ги обича.

А ти, другият?
Ти познавал ли си ме някога изобщо?Какво знаеш за мен?Кое видя?
Не, че аз ти показах много. Но и показаното не разбра.
Беше толкова проформа. Възможно ли е толкова много време да загубят двама човеци?В театъра. Егати цирка..

До утре, до утре, до утре...До утре вечер - в другият спектакъл!