Един тайнствен вампир и една необикновена сервитьорка - срещата

" Здравейте граждани на Манхатън, часът е 07:00 и е време за ставане, времето е много хубаво и ще бъде топло както винаги, докато се разсъните ще ви пусна приятна рок музика. Лек и хубав ден желая на всички слушатели, но пре-"  Щрак и будилника който събужда точно в 07:00 бе спран от младата 17 годишна Рейчъл. Попринцип смяната и започваше в 09:35 но предпочиташе да става рано зада може да се помотае преди работа. Стана от леглото, обичаше да спи с тениската си на Gun's and Roses, която беше широка и дълга до коленете. Отиде до банята, изми си лицето и зъбите и отиде до кухнята, направи си от любимото капучино и отпи. Обожаваше мириса на кафе рано сутрин, взе си любимия Ipod сложи си слушалките и пусна един от албумите на Gun's and Roses, седна на дивана и започна да чете любимата си книга - "Джейн Еър", обожаваше тази книга и колкото и пъти да я е чела никога не и писваше. Докато се усети вече бе станало 08:45 и нашата Рейчъл започна да се оправя за работа. Работеше в кафене "Home sweet home..", като сервитьорка, преди и бе трудно но после свикна. Чувстваше се адски добре там. Шефът и я познава, както и персонала, но има една голяма тайна която не е споделила на абсолютно никой - тя е повелителка на огъня.
Докато Рейчъл се оправя за работа, Александър спеше спокойно в 5 звезния хотел, намираш се почти в края на квартала, телефонът му позвъня, събуди се ядосан че някой го притеснява докато спи.
Погледна кой е - майка му. Вече за 5-ти път му звъни, вдигна и преди майка му да го пита как е той започна с думите:
- Скъпа ми майко, не е  нужно да ми звъниш по 5 пъти на ден, добре съм аз-
-Скъпи ми Александър, загрижена съм за теб просто-
-Майко, ако не се получи ще отида в друг град, свикнал съм вече да не намирам това което търся. - леко се усмихна - Ако намеря това което търся ти ще си първата която ще разбереш, обещавам ти.
-Добре, ти си като баща си, трудно може някой или нещо да ти вземе думата.
Усмивката му изведнъж изчезна, обичаше майка си много но мрази баща си.
-Ще затварям, сине. Внимавай.
- Ще внимавам майко...ще внимавам. - натисна червното копче на екрана на Iphone - на си, изкъпа се, облече се, изпи една банка кръв и излезе да се поразходи.
Рейчъл вече бе излезнала от вкъщи и вървеше към кафенето, слушаше Metalica и както винаги четеше, докато си вървеше и четеше се блъсна в някой и падна на земята, но преди и да докосне цимента усети силни ръце да я държат, тя отвори очи и видя красив мъж.
- А-аз, много съжалявам, че Ви блъснах, просто обичам да чета докато ходя на работа и да, и пак много съжалявам и да трябва да спра да говоря толкова много... - сложи ръка на устата си, той просто и се усмихна.
- Няма проблем, но внимавайте, може да се нараните. Аз съм Александър, а ти си?
- Рейчъл, името ми е Рейчъл, приятно ми е Александър. Вие руснак ли сте? - погледна го любопитно.
- Всъщност по-лу руснак. Как се досети? - погледна я изумен, не бе виждал по интересно момиче като нея.
- Акцента. - усмихна му се.
Той погледна усмивката и, погледна я от глава до пети и му се струва че тя е това което той търси от почти 100 години.
- Ъм, Александър
- Хмм?
- Можеш да ме пуснеш вече, няма да падна.
- Ооо, съжалявам. - пусна я и тя застана права, той вдигна книгата и Ipod-да и.
- И пак много съжалявам Александър-
- Няма проблем Рейчъл, и моля те викай ми Алекс, Александър звучи все едно съм направил някоя беля.
Тя се засмя, беше пленен от смеха и, толкова чист и нежен.
- Забавен си - погледна часовника си бе 09:30.
- Мамка му, Алекс беше ми приятно, пак се извинявам, но ще закъснея за работа.
- Лека работа ти- но преди да довърши тя тичаше до кафенето на отсрешната улица. Погледна надписа " Home sweet home.." наблюдаваше как Рейчъл влиза вътре, вече бе сигурен - той намери това което търси.
- Най - накрая те намерих, след 100 години търсене. - усмихна се и продължи разходката си.