Здравей, Любима.

Здравей, Любима. Пиша ти това писмо, защото знам, че никога не си харесвала съвременният начин на комуникация. Защото знам, че да получаваш писма ти носи най-голямо щастие. Исках да ти кажа че ми лиспваш, и то много. Знам, че ако сега бе тук, щеше да оцениш жеста ми. Исках също да се извиня, но вече е късно, теб те няма.
   Минаха повече от петнадесет години, но аз не съм те забравил. Споменът за теб, за онази вечер, всичко е в главата ми, не мога да забравя! Отвратен съм.
   Прибирам се пиян, а ти си на дивана в хола, чакаш ме. Поглеждаш ме, но не виждаш нищо. Грозна миризма на чужд женски парфюм, напоен по ризата ми, закача сетивата ти. Разочаровах те, Любима. Предадох те. Крещим си, аз те удрям - падаш. Сълзи се стичат от лицето ти. Ах, колко мразех да те виждам как плачеш. Мислех, че с викове ще те накарам да спреш. Ядосах се, ударих те втори път. Ти се изправи и въпреки всичко ме прегърна, говорейки ми, опитвайки се да ме успокоиш. Но аз бях пиян - чувах, виждах, усещах всичко, ала не можех да спра. В мигът, в който те бутнах и падна върху стъклената масичка в хола, се почувствах като чудовище, което рушеше всичко около себе си, за да се спаси. Но тогава нямаше от какво да се спася. До днес..
   Да спра да мисля за онази вечер - това се превърна в мечта за мен. Мечта, която никога не ще се изпълни.
   Плач. Чувах я. Тя бе в стаята отсреща, нашата малка дъщеричка. Исках да я прегърна, за да замълчи. Ти ми се нахвърли в опит да я спасиш от пияния и баща, напразно. Обръщам се рязко, удрям те за пореден, и последен път. Падаш.
   Сега съм сам. Само аз и дъщеря ни. Тя е като теб, красива, целеустремена, вече Жена. Тя знае историята ми, не ме обвинява за случилото се преди години.
   Изпращам ти това писмо, Любима. Липсваш Ни. Почивай в мир и моля те, закриляй дъщеря ни. Бъди нашият Ангел. :)

-- Авторско :) --
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→