Стъпките на Босоногата

Обича да следва стъпките на Босоногата.
Ето тук е рисувала кървавочервен залез, облечена с бялата си кенарена риза, онази с широките ръкави. Пристъпвала е нетърпеливо от крак на крак, докато четката извива клоните на дърво на свечеряване, размишлявайки върху преходността на живота.
Усеща остатъчната светлина от аурата й. Минала е под луната и е събудила пеперудите, за да оцвети крилцата им в преливащо цикламено за розови сънища.
Ето тук е танцувала с бял гълъб върху облаците. Представяла си е, че е балерина на конци, които се дърпат от ръцете на Бог. В косите й са падали заплетени комети, захласнати от танца й на пръсти.
Сега Той пак я вижда с тъканата кенарена риза, в нива от узрели жита и огнени макове. Тича , ръкавите й се веят от широко разперените ръце, а косата й докосва житата и се слива с тях.
Защо никога не стриже косата си и държи да е безкрайно дълга.
Сякаш е скрила силата си в нея.
Пак хуква нагоре да оцветява с устни небето в лилаво. Скача от планета на планета с пълен шпагат, чак му прилошава от разкрача й.
А като се измори заспива в люлка от паяжини. Паяците не я закачат, защото я мислят за бебе. Когато спи, кожата и мирише бебешки.
Случва се да не премери точно силите си. Добре че Той я следва
по стъпките й. Намира я омотана в някой къпинак със струйчици кръв по тялото, безпомощна да се измъкне. Тогава я изважда внимателно от тръните и я носи на ръце, щастлив че й е необходим.
Носи я до колчето с табелите в различни посоки. Само там раните й зарастват. Поставя я на колене отгоре и й закача две дълги перушинки на раменете за баланс. Косата й се спуска безпомощно надолу, а тя гледа различните посоки и събира сили. Когато облаците се разпръснат, а раните са само белези, плясва безшумно с перушинките и отлита в избраната от нея посока. Той я следва отдолу, защото знае, че рано или късно каца и продължава с босите си нозе, с финните си глезени и изваяните си прасци под вретеновидните бедра. Сигурно от неспирното ходене има нереално съвършенни крака, Босоногата.
Разказвала му е, че първо е била русалка. Тогава е пътешествала в морета и океани, докато една неспасяема буря я изхвърлила върху нажежени от лава скали, които разтопили опашката й и отдолу останали само краката , а тя припаднала от болка. Когато се свестила, запалила хиляди фенери -свещи и начертала с тях посока. Така му е споделяла, че е започнала да ходи.
Той не знае тази история дали е вярна, защото Босоногата обича са си измисля, но й вярва. И защо да не й вярва, щом като златните еднорози я носят на гърбовете си през езерото с лъжите и я прекрават невредима на отсрещния бряг. Тя си съблича роклята от черни цветя. Само с тази рокля минава през езерото на лъжите и тялото и сияе, сякаш е изваяно от злато..
Но днес Той се страхува. Босоногата е седнала в нощта, на морски бряг от камъчета и изпраща с поглед кораб. Казвала му е , видиш ли отплаващ кораб с позлатени платна, знай това е животът ми и не можеш да ме следваш повече.
На лунната светлина , сякаш босите й нозе проблясват с люспички, а глезените се събират в опашка.
Той примигва в мига, когато Босоногата се плъзга безшумно във водата, по отразената лунна пътека.
..И скача след нея, защото не може да не я следва навсякъде ..