Да бъдеш или да не бъдеш....

Наскоро препрочетох за пореден път Хамлет, водена от едновременно от скука и желание за т.нар "духовно развитие"... Шекспир винаги ме развива, дори когато го чета за четвърти път. Там с нови очи("Човек никога не влиза в една и съща река два пъти"-тази китайска или будиска или каквато и да е там мисъл ми мина междувременно) се замислих над все същия и стар монолог на Хамлет:
"Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи – не повече...."

..И аз като Хамлет, само че малко по-реален( и от женски пол), си зададох въпроса да бъда ли или да не бъда HR?Не че имам някакви опции да бъда...но да се опитвам ли да бъда...или да не бъда?Да понеса ли камшиците и стрелите на бясната съдба или да и се опълча?

Ето ме, след няколко езика научени по желание или по необходимост, 25-годишна, да речем в разцвета на силите си :), загубих две години от живота си за магистратура по УЧР, 2400 лв за семестри + още хиляди за разходи по квартири, път и храна; положила наскоро с Отличен 6("Кел файда!") държавният си изпит по Управление на човешките ресурси, а имам чувството, че дори собственият си човешки ресурс не мога да управлявам. Парите, вложени в това обучение, изкарах с труд, пот и ла.на...Буквално!Да ме прощавате, но от истината боли....Е не ме е боляло, но ми смърдеше...отново буквално!

Докато учех за бакалавър изкарах доста пари за 21-годишна в Гърция...Бях одобрена по програма Еразъм(да живеят европейските фондове!) и изкарах 5 невероятни месеца в 5-звезден резорт в Халкидики, грижейки се за децата на богаташи от ЮКей(UK), бършейки сополи, л***а и всевъзможни други секрети. Не се срамувам...дори...се гордея със себе си, че твърде млада успях с труда си(а не с Гъза си и не с помощта на мама и татко!) да спечеля пари, които допреди не бях виждала накуп. Срам ме е от друго....

Срам ме е, че от тези пари сега нямам нищо налице(освен прекрасната ми Опел Корса, която в последно време винаги е "на резерва"). Вложих ги(по-голяма част) за една мечта - да доразвия компетенциите си в област, която ми е наистина интересна и в която искам да се развивам занапред. И какво получих: т.нар висше образование, т.нар. оценки от т.нар професори. Образование под форма на суха материя, нагли преподаватели("купете си учебника ми"), абсурдни начини на оценка на 80 % от предметите - "реферат". Нещата, които научих и които си заслужаваха се броят на пръсти. Да не говорим, че университета не ми осигури час практика по специалността!

Единствена практика, която имам е по моя инициатива и май никой не го е*е за нея - 2 месеца организиране на "Кариерни дни" в Ниш, Сърбия, съвместно с абсурдната студентска организация АИЕСЕК!Отново вложени (мои) пари и загубено време. Мисля, че прекалено малко научих и прекалено много изгубих.

Да бъда ли? Да продължавам ли да пращам CV, motivation letter, references, picture, a copy of diploma... и подобни. Чете ли ги някой? Или просто поглеждат трудовия стаж и се питат "Ква е тая?Следващият...!" Подозирам, че така става, съдейки по телефона, на който ме търсят главно други такива като мен безработни и скучаещи мои приятели....

Да бъда ли упорита и да продължавам да засипвам пощите на работодателите с данните си?...мисля да бъда...настоявам да бъда!....или поне ще се Опитам да бъда, докато имам сила, достойнство и някакви спестявания... След като се изчерпам на материални и духовни ресурси, може би ще бъда,... но НЕ това, което искам! Ще бъда поредната продавачка с висше. Не че е лошо...не че не съм била касиерка... не че ще загубя... Просто няма да бъда себе си..... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.