На косъм: Самолет на Ryanair обявил Mayday, след като му останало гориво за 10 минути

Полет на Ryanair е подал сигнал за спешна ситуация (Mayday), след като не е успял да кацне по време на буря и е останал с гориво, достатъчно за едва 10 минути полет.

Самолетът Boeing 737 е бил принуден да се откаже от два опита за кацане - в Глазгоу и Единбург. След това е бил пренасочен към Манчестър, където се е приземил с количество гориво, "значително под нивото на крайния резерв".

Полетът от Пиза, превозващ 171 пътници и шестима членове на екипажа, е получил предупреждения за срязващ вятър (внезапна и опасна промяна в скоростта или посоката на вятъра), преди да се приземи след близо четири часа и половина във въздуха по време на бурята "Ейми" през октомври 2025 г. Доклад на Отдела за разследване на авиационни произшествия разкрива, че пилотите не са обмислили пренасочване към по-близко летище, като например Нюкасъл, поради стреса от ситуацията.

Заключено е също, че е имало "срив в комуникацията" в рамките на службите за управление на въздушното движение, които е трябвало да позволят по-ранно пренасочване на полета.

По това време бурята "Ейми" - мощен циклон - е връхлитала Обединеното кралство с продължителни валежи и бурни ветрове.

Предишния ден Ryanair е разпространила информационен пакет за бурята, съдържащ данни за потенциалното въздействие на прогнозираното време. В деня на полета са били изпратени и напомняния по имейл. Екипажът е бил наясно с възможните смущения и е заредил допълнително гориво, тъй като е предвиждал, че ще трябва да използва по-късата от двете писти на летище "Престуик", понеже по-дългата е била по-силно засегната от вятъра. Те се споразумяли да използват летище "Манчестър" като алтернативно място за кацане поради по-благоприятните метеорологични условия.

Полетът трябвало да излети в 14:15 ч., но закъснял с близо час и половина, въпреки че началната част от полета премина без инциденти.

Скоростта на вятъра на земята на летище "Престуик" била около 53 км/ч, с пориви до 84 км/ч, като и двамата пилоти отбелязаха наличието на турбуленция по време на захода за кацане, както сочи докладът. Когато самолетът се намирал на височина около 80 метра над земята, се задейства предупреждение за срязващ вятър (windshear), придружено от двутонална сирена и гласово съобщение "WINDSHEAR, WINDSHEAR, WINDSHEAR".

Това наложи изпълнението на маневра за прекъсване на кацането, след което пилотите задържали самолета във въздуха над летището.

Поискан е нов заход, но екипажът бил уведомен, че "в случай на повторно неуспешно кацане, продължаваме директно към Манчестър".

По време на втория заход пилотите докладвали, че турбуленцията е по-слаба, но отново се задейства предупреждение за срязващ вятър и те пак прекъснали маневрата.

Впоследствие били информирани, че летище "Манчестър" не може да приеме искането им за пренасочване, но не било дадено обяснение за отказа.

След това те поискали пренасочване към Единбург, като одобрението на заявката отнело пет минути. През това време обсъждали възможността да обявят сигнал за бедствие (mayday), за да се насочат към Манчестър, но се съгласили, че ситуацията им не отговаря на критериите за извънредно положение.

Пилотите започнали да се тревожат повече за количеството гориво, докато се насочваха към Единбург, но се наложило да се откажат от опита за кацане и там.

Капитанът решил да се пренасочи към Манчестър, тъй като количеството гориво вече било 700 кг под нивото, необходимо за кацане в рамките на финалния резерв.

Прогнозата показвала, че ще кацнат с 300 кг гориво - значително под финалния резерв от 1101 кг - което довело до обявяване на сигнал за бедствие с код "MAYDAY MAYDAY MAYDAY FUEL" (бедствие поради недостиг на гориво).

Не е била обмислена възможност за кацане на по-близко летище, като например Нюкасъл. В крайна сметка самолетът кацнал в Манчестър в 19:52 ч. с оставащо гориво от 363 кг, след като полетът бил удължен с още един час и 45 минути.

Количеството намаляло до 240 кг, след като самолетът рулирал до мястото за паркиране и двигателите били изключени.

На Boeing 737 са му необходими около 10 минути, за да изгори 363 кг гориво.

В доклад на Отдела за разследване на авиационни произшествия (AAIB) се заключава следното:

"Екипажът е възприел полета до Манчестър като стресиращ поради ситуацията с ниското ниво на горивото и е счел, че разполага с голямо натоварване. Те са били съсредоточени върху подготовката за захода за кацане и следенето на вятъра, като след поемането на курса не обмислили връщане в Единбург или пренасочване към по-близко алтернативно летище, като например летище "Нюкасъл".  В крайна сметка самолетът продължил към Манчестър, където кацнал безопасно, но е малко вероятно да е имало достатъчно гориво за още един опит за кацане (т.нар. "go-around"). Екипажът още от самото начало е разглеждал Манчестър като предпочитано алтернативно летище и е възможно това да е повлияло на вземането на решенията им. След този сериозен инцидент летище "Манчестър" отново разясни на заинтересованите страни политиката си да приема искания за пренасочване на полети, стига да разполага с капацитет за приемане на самолета, както и че решението за приемане на пренасочения полет не зависи от наземния оператор."

Въпреки че политиките на летището и на наземния оператор в Манчестър предвиждали пренасочването да бъде прието, срив в комуникацията на територията на летището е довела до отказа

"Вместо това самолетът се пренасочи към Единбург, където екипажът трябвало да изпълни още една маневра за излизане от зона с внезапна промяна в скоростта или посоката на вятъра (т.нар. "windshear")", се обяснява в доклада.