Пътят, който осмисля Смисъла на Вечното

"Билети вповече?" , "Имате ли повече билети , поне един, моля?". Не, не е концерт на Глория, нито на Азис. Тълпата, която чинно пъпли по тротоара на Четвърти Километър, не се е отправила към поредния мол, където тече 100-процентова разпродажба. Хората отиват да кажат "Благодаря" на сто процентов Шампион. Наш си, маде ин Би Джи. Малък, но чудовищно голям. Скромен, но блестящ. Световен, Вселенски във всички смисли на понятието.

Гледам как татковци са метнали невръстните си хлапета на раменете си, предпазвайки ги от тълпата. Не съм убедена, че малчовците се държат добре на краката си, но пък съм убедена, че ще станат свидетели на нещо, което ще им покаже Пътят. Пътят, който си заслужава да извървиш, независимо от болката, от трудностите, от пречките, от липсите. Пътят, по който срещаш и успехи, и провали, но който вървиш уверено, защото си го избрал сам и знаеш, вярваш, че това е правилният Път.

Не бяхте в залата? Жалко, защото там, на трибуните, докато дъто ти се ръмби на не особено удобните седалки, докато хлапето, седнало в скута на майка си, те рита по коляното, развявайки българско знаменце, осъзнаваш, че Смисъл Има и Надежда има, и Вяра има. Патетично е, да, но така се чувстваш - патетизиран и българин. И дори да не си способен да направиш една коремна преса, си казваш - аз мога, стига да искам.
Защото именно това е посланието, което ни предаде уникалният Данчо - можеш, стига да искаш! Искай, мечтай и не спирай!

И аз му благодаря не само за медалите, а за това, че хора като него, Той, осмислят понятия като Човек, Труд, Мечта. Осмислят и понятието българин, защото той е Българин с най-главна буква, показал че малките хора на малка България правят Света голям и Силен.

Зад мен имаше едни възрастни жени, трудно им беше да стоят дълго прави, но стояха и плакаха...и не само те...и мъже плакаха...корави и здрави, истински мъже. Защото истинските мъже знаят...Данчо изигра последното си съчетание на халки пред публика, която скандираше името му, станала на крака. Неговата публика, тази, която го боготвори. Защото ние българите можем да бъдем обединени не само в страданието, но и в гордостта.

Благодаря ти, Данчо, за спектакъла, за труда и за това, че може би поне 10-на от стотиците дечица в залата са си казали - и аз мога, и аз искам, и аз ще!
Благодаря и на всички, които участваха и направиха спектакъла празника на духа и на красотата, на българското, което е част от Вселенското и от Вечното.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→