29.08.2012

С него се чувствам щастлива.
Чувствам сигурност, хармония и въобще такова пълно безгрижие, сякаш всичко е наред, всичко си е на мястото. Сякаш аз съм точно тази, която трябва да съм и се намирам точно там, където трябва да се намирам, и сякаш винаги е било така. И с него се чувствам толкова спокойна, сякаш съм с някой много близък, когото познавам от много, много време. Стар приятел, или любим, някой, с когото си имал история, която е останала вече във миналото и сте се срещнали пак след години.
Въпреки че това не е така, го чувствам така. Когато го прегърна съм в мир и хармония със цялата вселена, и знам, че нищо лошо не може да ми се случи. Когато ми се усмихне знам, че мога да направя всичко и понякога си мисля, че заедно бихме могли да сътворим чудеса и да направим света по-добро място. Когато държа ръката му, докато вървим, знам, че не бих могла да падна и не ме е страх от пътя напред, всъщност понякога си мисля, че заедно ще можем да летим. И имам изведнъж онази увереност, която винаги е трябвало да имам, но някъде по пътя съм изгубила. Сякаш съм точно тази, която трябва да съм и вървя точно по пътя, по който трябва да вървя.
А когато се обърна и погледна в очите му, чувствам любов. Не любов към тялото или човека или идеята дори, някаква по-дълбока, висша форма на любовта, любов към самата душа. Сякаш си свързан с тоя човек на някакво по-висше ниво, дотолкова свързан, все едно е станал част от теб и въпреки това ти си си ти и той си е той, две тела, атоми или каквото и да е, които съществуват успоредно, и отделно в своята цялост. И докато гледам в очите му чувствам топлина, слънчеви лъчи галят не кожата ми, а сърцето ми, и тогава знам, тогава се чувствам обичана.
Той ме прави по-добра.
Дава ми сила, или ми показва моята собствена вътрешна сила, онази, която не мога да видя, но имам. Кара ме, дори без да знае според мен, да бъда себе си и моя поглед в огледалото да отразява всичко хубаво, което виждам или усещам в неговия. Да разперя крилете си и да следвам мечтите си в един свободен полет на съзнанието, където не съществуват нито страх, нито ограничения. Да обичам себе си и него и света безрезервно, безвъзмездно, да разбирам, да прощавам и помагам както мога. Да бъда опора докато летя в облаците и да летя в облаците, без да имам нужда от опора.

Аз мога да бъда и мога да правя всичко това и без него, но той сега е онова вдъхновение, което търсех и от което се нуждаех.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.