Още една първа среща

    Вратата на колата се отвори и мъжът отвътре ми се усмихна.Хубава усмивка и много нежна.Имаше нещо много познато в това лице,защото ми напомняше твоето.
   Липсваш ми понякога и има моменти,в които се изкушавам да ти звънна само за да чуя гласа ти.Но е невъзможно за щастие.Отдавна изтрих номера ти,а аз не помня номера.
Замислям се какво ли бих ти казала?
Щастлива съм.
Чувствам се добре и пълноценна.
Има много мъже,които ме желаят,няколко ми предложиха брак...мога да избирам и да се забавлявам,но сърцето ми мълчи.Сърцето ми не иска никого и теб не те иска вече.
Случи се.Най-сетне нещо в мен умря.Дори и да плача не мога.Смея се.Но не мога да плача,макар че ми се иска понякога.
   Правиха ни поредните профилактични прегледи,и лекарката беше учудена от много ниското ми кръвно и много бавния ми пулс..Горката,как да й обясня,че сърцето ми беше разбито и вече не работи нормално.Намериха ми анемия.А само три месеца по рано дарявах кръв и резултатите ми бяха добри,а сега с тридесет пункта под нормата..
Вие ми се свят.И това ми напомня колко забавен е светът.Когато е upside down...
   Имам всичко, от което се нуждая,но и харесвам и обичам всичко,което имам.Приятелите ми ме смятат за щастливка.Жените ми завиждат.Мъжете ме харесват.Животните ме обичат..И все пак има нещо, което ми липсва,което ме кара да заспивам трудно понякога.
  Не.Не ми липсваш ти,а щастливите ни спомени,които избледняват.Бях наистина щастлива,защото си бях аз.
   Любовта наранява.И от любов боли.Но не това е най-лошото.Най-лошото е,че любовта е най-нетрайното и най-бързо изчезващото чувство на света.Омразата уви е много по дълготрайна.Стига да можех да мразя,би било решение.Но едно,че не мога и едно,че не искам...
   Чувам гласът на мъжа и инстинктивно се усмихвам.Не съм разбрала и дума от това,което ми е казал.Поглеждам го внимателно.Хубав мъж.Знам,че има доста жени,които биха убили за да са на моето място сега.Колата е хубава и явно много скъпа,стига да можех да разпознавам моделите.Сребърна е и това е единственото,което ще запомня.И което няма да ми върши никаква работа, ако се срещнем отново,защото би могла да е всяка една кола с този цвят.Мъжът в нея е привлекателен,а за мен това е достатъчно.
По-късно когато ме целуне,ще спра да мисля за теб.По-късно когато ръката му дълго ще държи моята,няма да мисля за теб.По-късно когато ме прегръща,ще съм те изтрила от мислите си.
По-късно..
Но сега,докато гледам бялата осева линия под светлината на фаровете разтварящи нощта като цвете все още мога да мисля за теб.Дано да си щастлив....
Дано...
И все пак ми липсва гласът ти...