Луцифер

На възраст е към четиридесет. Несемеен. Никога не е бил. Ако беше жена, етикет „стара мома” би звучал обидно, но за мъжете е различно. Тайничко го страда, но демонстрира безразличие. Прави се на горд, че никоя жена не е успяла да го оплете в мрежите си.

Не е красавец. Затова е положил усилие да направи супер тяло. В това опредено е успял.

Живее сам, на третия етаж. Казва се Луцифер.

По природа е мнителен. Съмнява се винаги, и във всичко. Особено в жените. Не търпи противопоставяне. Неговото мнение е последна инстанция.

Няма кола, защото е решил, че или ще кара определена марка, или няма да кара. Понеже не може да си позволи цената на марката, ползва градски транспорт. Не, не е лошо. Ако изключим комплекса да се робува на марка, която не му е по силите.

Иначе е сръчен. Физически труд не го плаши. Работи с мерак. Изпипва детайлите до съвършенство. Естет е.

Носи някаква скрита агресия. Непредвидим е. И ревнив. Много. Дали е травма от детството или резултат от поредица нелогични моменти ...Кой знае? Вероятно и той самият няма отговор. Това, обаче не е оправдание за обсебващото му поведение.

Диалогът с него върви гладко. Определено не е тъпанар. Има поведение на джентълмен, с което впечатлява. До толкова добре го е усвоил, че направо е изумително как този мъж е сам. Е, вероятно си има причина.

Хареса ли някоя жена, любовните съобщения валят като пролетен дъжд. С това определено грабва вниманието. Следват покани за кино и ресторант.

Всичко започва така красиво, почти като в приказка. 

Вечерята в ресторанта върви като по учебник. 

След първата нощ заедно, съобщенията му задръстват телефона ти. Все повече недоумяваш как никоя жена не го е оценила. Радваш се на късмета си. И си обещаваш да бъдеш последната жена в живота му.

Изумяваш се как работи и пише през целия ден. И през нощта, докато си легне. Не, съобщенията не са достатъчни. Обсебването му е тотално. Иска да знае какво правиш всеки един момент. С кого говориш по телефона. Защо се смееш. И какво мислиш.  Дори мислите ти, трябва да са съгласувани с него. Не си отговорила на два есемеса. Започва да звъни. И звъни по всяко време. Отговаряш на обажданията. Иначе следват безкрайни обяснения. За всичко. Това те уморява. И просто търсиш как да кажеш най-логичното, вместо да го убеждаваш в твоята истина. Разбира се, той е прозорлив. Вече е надушил лъжата. А сюжетите в неговото съзнание водят само до едно: За да лъжеш, има причина. И причината е мъж. Нищо друго.

Дори да имаш личен живот, приятели и семейство, това не се брои. По подразбиране следва да си елиминирала тези фактори веднага след появата на неговата особа. Как можа да не го направиш?  Те ти крадат от времето. А той е краен. Не приема нищо, което би ангажирало вниманието ти извън него.

Трябва да приемеш и неговите алколохни изцепки. При това с благодарност, че не се случват всяка вечер, а през две. Дори в тези си моменти, винаги е прав. Безсмислено е да спориш. Изненадва те, че след изцепките, не се извинява. А, уж беше джентълмен? Беше, до втората седмица. Повече не може да играе роля. Независимо, че вече си е той, ти трябва да го приемеш такъв, какъвто е. Задължително! И никога да не си помисляш  да споменеш за алкохола.

Имаш право да мълчиш. И да се съгласяваш с него. Дори, когато ти крещи по телефона. Дори, когато го раздава сърдит.

Първият ти опит да изразиш категорично мнението си, остава и последен. Той е мъж с достойнство и самочуствие! Не позволява никоя жена да му говори така. Никоя няма право. Правата ги раздава той.

Само той може да ти даде право да чувстваш, за мислиш, да усещаш.

Все още ли се радваш на късмета си, да бъдеш с него? Или бързаш към финала на приказката?

Казах ли, че се казва Луцифер? Живее сам, на третия етаж. Наближава четиридесет. И е несемеен. Е, вероятно си има причина...

Автор: Стелла

P.s.  Луцифер е худжествен образ, характеризиращ тип поведение. Героят може да е и жена. Моля, читателската аудитория на мъжете да не приемат горенаписаното като отношение към тях.