Коментирано с усмивка

 Вдигнаха ми колата.
Което бе Добрата новина, защото Лошата новина, когато няма отговор на дистанционното на алармата е, че едни лоши батковци са я отвели на едно много лошо място и правят с нея само лоши неща.
 Звъннах веднага на Центъра за градска мобилност и си ми отговориха хората, че е на паркинга им до театър София.
 Отивам с едно такси, а бакшиша, като разбра за какво ме вози ме прекара хем през най-преките пътеки, хем и по-малко ми взе от едната ни шофьорска солидарност.
 Отивам, а си ръми един тих пролетен дъждец, ръми си право във врата ми ( чадъра естествено  е в колата забравен), козирката над мен е къса и  тясна, а пред мен... истинският театър на София.
 Клетви, обяснения, заплахи, ред сълзи, ред закани за саморазправа, театро да видиш на живо ти!
 Капят си капките дъждовни във врата ми, а аз гледам спектакъла пред мен.
 И таман ми се омекоти напълно косъма, взе че дойде и моят ред.
 Какво бе удивлението на служителите там, когато простичко си попитах какво им е нужно и какво трябва да се направи, за да си взема колата от паркинга.
 Защото в живота има далеч, далеч по-срашни неща от това да ти вдигнат колата за неправилно паркиране и човек все някога ще го осъзнае. 
 Може би защото не заплашвах, може би защото не обвиних марсианците и Ал Каида за неправилното си паркиране, но.. наместо с акт както предните пред мен, си минах просто с един фиш за 20 лв.
 Все пак, в случая обективно погледнато грешката си е моя.
 Аз съм си направил нарушението, а дали репатрирането с паяк е една лешоядна тактика, на една алчна и прогнила община, си е съвсем друга тема за разговор. Както и тази, че до година-две, това безобразие съвсем ще се прекрати като напълно незаконно.
 Има по-важни неща, по-смислени неща в този живот, от това да правиш сцени и скандали на хора, които просто са си свършили работата за която са наети.
 В природата си има един много добър закон за Причината и Следствието.
 И е добре той да се знае, за да знае човек кога да се ядосва и кога с усмивка да приема случилото се.