Усмихнахте ли някого днес? :)

   Все по-често си мисля за даването като процес от първостепенно значение за нашето израстване като личности... В моменти, когато съм давала всичко от себе си, независимо дали съзнателно или не, нещата просто са се получавали...А когато не вложа частица от себе си и просто направя нещо, колкото "да не е без хич" , резултата също е "колкото да не е без хич"....
   Вярно е, че не можем да сме винаги на гребена на вълната и имаме своите моменти, в които искаме просто да се скрием от света и никой да не ни занимава с нищо...но и тук личният ми опит показва, че трябва да сме 100% отдадени на това свое състояние...както са казали мъдрите хора, а те обикновено са прави - " и това ще мине"...
   Пиша този постинг по повод именно на тези "get away" дни... Еми като днес не ми е ден, просто не ми е ден...и толкова... Разбира се опитите да се правим, че днес е като вчера си остават напълно безуспешни... Освен че се правим на някого, който определено не сме ние в момента, това е толкова изтощително....
   И "великото прозрение" дойде естествено...изкарах си два дни без комуникация с никого, освен налижителната такава....и без това се получаваше толкова изкуствено: "Как си? - Добре."...."Как минава деня ти днес? - Добре."...еми като е добре, защо не бъбря както обикновено, ами го играя "special lady" и се държа като нафукана кифла....
   ....Еврика след двата дни на "заточение вкъщи" някакси ми просветна :)....и днес не мога да прибера усмивката от лицето си :)))).... Говоря по много (признак, че съм, обратно в играта) и се раздавам на макс :))))
   Днес усмихвам хората около себе си и това се връща към мен....денят е прекрасен :)))   

   А вие усмихнахте ли някого днес? ;)