Гневът на дребно

     Всеки, който те кара да се гневиш, те е победил. Душевно, емоционални, на дребно, на едро. Тъпакът в автобуса, които  те бутна, за да седне. Наглата магазинерка, която подхвърля продуктите на касата ти, таксиметровият шофьор, който не пусна апарата и се държеше нагло. Ох, на дребно! Злата комшийка, която непрекъснато слухти пред вратата ти... Или некадърният лекар... Гневим се, понякога е непреодолимо.

Тогава всеки път ли сме победени? Кой ли иска да бъде победен от тези неща? Но се случва. По път за вкъщи след тежък работен ден някакав пияница те напсува, че не си му дал 1 лев за водка... Не, бе,за хляб!  Някой си садистичен тип счупил краката на кучето си и го изхвърлил на улицата. А някоя си седи у тях  и се чуди после в кой мол да отиде. И гневни ли да не стоим? Предадени ли да се чувстваме от себе си?  

    Смятам за грешка премълчания гняв. Онзи, който те кара да се свиеш и да си го изкараш на невинен, на майка си, на жена си, на децата. Кажи си го на място, искрено и прямо; Хей, я не ми говори така! Махай се! Гледай какво правиш! Я включи апарата или слизам! Младеж, не се бутай! Говедо, ще се обадя на полицията! 

   И изведнъж... От другата страна учудване, шаш, интерес... Как така някой ми отвърна... Може би не съм само аз този, който може да си позволи всичко. 

   Да, премълчания гняв. Преди да избие като нервна криза, срив, агресия необуздана. Глупавата колежка, която дава всичката работа на теб. Приятелката, която те унижава. Гаджето, което ти изневерява или се заглежда пред теб по други. Хей, ало! 
   Гневът, да, на дребно. Най-опасният.