Жертвоприношения пред олтара на модата

  Суета, алчност и похот – именно тези три смъртни гряха, според историците на модата, са провокирали появата на най-спорните нейни стилове и направления.
  Във всички времена хората са искали да се откроят сред тълпата и са се стремили към себеизразяване.  Жените някога са постигали това и с цената на болката и дори заплаха за живота им...
  Учудващо е стадното безмислено увлечение по модата и толерантното отношение на обществото към женското самоиздевателство. Примери в това отношение има доста.

  През  X век в Китай бил установен стандартът за женска красота – «лотосови» стъпала. Всичко започнало от една наложница на императора, която имала уникален размер на крачетата си и поразявала със своите танци с миниатюрни обувчици във формата на лотос.  Вдъхновени от това, жените започнали да осакатяват стъпалата си, като чупели и подгъвали пръстите на краката.

    На малките момичета стягали краката с бинтове, като по този начин възпрепятствали техния растеж и нормално развитие. 

  Ограничените движения позволяла на такава красавица да има слуги и нищо да не прави. За мъжете да  обладават жена с «лотосови» стъпала било много престижно.

    Тази практика просъществувала дълго време, чак до 1950 година, когато била забранена със закон.

2. «Плешивото» лице

  През X–XI век в Европа промените в облеклото били в застой.  Модният стил практически не се променял. Производството на тъкани и дрехи било домашно и еднообразно. На знатните жени било необходимо да изпъкнат по някакъв начин, подчертавайки своя благороден статус.

  Тогава жените измислили да скубят космите на лицето  и да бръснат косите на челото си, за да изглежда то по-голямо и по-високо, а очите без ресници и вежди – по-благородни и божествени.

  Тази ежедневна мъчителна практика била прилагана чак до 1600 година.

3. Чопини

 На живеещите в Италия през XIV век им провървяло много. Венецианските търговци носели от Китай и Япония необичайни стоки, в това число дрехи и бувки. До появата на сандалите-пейки «гета» по улиците в калта хората ходели с галоши и сабо.

 Тогава съобразителни дизайнери измислили чопини – сандали на висока платформа. Тези  обувки били особено популярни сред куртизанките.

   И  италианските благороднички носели такива обувки, като се извисявали над простолюдието, повдигайки се минимум на 30 см. Придвижването било доста неудобно и болезнено, нужна била помощта на слугите, но ефектът бил голям.  Едва през XVII век чопини били заменени от обувки с високи токчета.

4. Атур

 През XV век жените на Бургундия, възмутени  от еднообразието в модата и липсата на макияж върху «плешивото» лице, въвели в употреба необичайни шапки.

   Атурът представлявал сложна рамка с един и или два конуса, покрити с коприна и украсени с камъни, воал, драпировка, която оптически удължава лицето, като го правела да изглежда загадъчно, аристократично и малко нелепо.

   Височина му (30–110 см) и тежестта (3–11 кг) никак не ги притеснявали, обратното – придавали на жените особено скръбен, но моден по онова време вид.

  Тези  шапчици просъществували повече от 100 години.

5. Перуките

 През XVII век във Франция станали модни перуките. Причинита за това е, че оплешивяващият Людовик XIV започнал да носи огромни къдрави изкуствени коси.

   Всички придворни започнали да подражават на «краля-слънце». Перуките, особено дамските, били скъпо струващо удоволствие и представлявали доста сложни високи конструкции във формата на феерични прически, кораби, замъци. Посипвали ги с брашно, за да подчертаят благородството си, поради което, в тях се завъждали червеи и мишки.

   Да се сменя често перуката било финансово неизгодно, затова хората не се миели и сресвали по цели седмици, само се обливали с парфюми, и към милите зверчета на главата се присъединявали бълхи и въшки. Хигиената била спасена едва от френската революция 1789 година.

 6. Кринолинът

     Образът на преобърната чаша в дамска рокля станал популярен в Европа през XVIII век. Затова се наложил кринолинът, на френски  panier - «кошница». Той се правел от метални и дървени пръчки и от китови мустаци - балени.

   Дамите били във възторг, въпреки, че било много трудно да преминават през вратите, а в операта купували билети за две места – за себе си и за роклята.

 Кринолинът  бил опасна дреха, особено по време на бал. При леко бутване, дамата можела да падне на хлъзгавия под или на стълбата. А пламъкът на свещта или искра от камината можели да подпалят роклята. Но въпреки това кринолинът бил на мода 70 години.

7. Корсетът

   Корсетите се използвали от жените векове наред. Но през  XIX век в Европа и Америка тази мода достигнала своя апогей, благодарение на всеобщото увлечение по тънката талия.

8. Турнюрът

   Когато тежките кринолини изживели врме си, на тяхно място в края на XIX век се появил турнюрът.  Смятало се неприлично жената да не е закръглена и пищна. И тук не минало без хитри изобретения. Върху турнюра, който представлявал възглавничка, се поставяла  драперия, дълга няколко метра. От това, разбира се, най-мноаго печелели текстилните производители. 

  Обикновеният народ не можел да си позволи такъв разкош.

     Днешната мода изисква само материални жертви, и то по желание.
     И в никакъв случай не се пренебрегва комфортът и удобството на жената.