Душевна индулгенция

Днес е Благовещение. Много хубав християнски празник. С него настъпва пролетта, новият живот, доброто, красивото, надеждата за нещо по-добро. И макар покрай дребнавите си битовизми да позабравихме християнската добродетел милосърдие, за която обикновено се сещаме само по Коледа и макар сега да не е това време на годината пак кампанийно и чисто по коледному се роди нова милосърдна идея. Да, за висящото кафе ми е мисълта. Идеята по принцип е чудесна. Но..., винаги има „но“. Едно, че напомня даряването по Коледа, второ е малко екстравагантна като за нас. Да, за Италия където е възникнала със сигурност е нещо много. Всеки, който е бил там или е живял там знае лудостта на италианците по кафето. Та в този ред на мисли сигурно за Италия идеята с кафето е чудесна. Тук обаче ми се вижда малко абсурдна поради поне няколко причини. И не за друго ами наистина нуждаещият се човек има нужда от всичко друго, но не и от кафе. Хубаво би било не просто да повтаряме идеята като папагали, а да я пречупим през призмата на нуждите тук. Да, няма проблем да има и кафе за нуждаещите се от него, но топлата храна е много по-важна за един гладуващ човек, както и топъл подслон през зимата. Няма да забравя една случка преди няколко години. На спирката на ‘’Плиска’’ има павилионче за закуски. Сутринта в 8.30 опашка. И аз чакам с още поне десетина човека. Пред мен млад мъж. Точно преди да дойде реда му към него се приближи възрастна жена, която го помоли да и купи закуска, защото е гладна. Младият мъж, видимо трогнат, я попита какво желае и да си избере. Тя каза, че няма значение за нея – просто е гладна. Купи и няколко закуски. Аз също. И айрян. Опитах се да и дам и парите, които имах в мен, но жената отказа. Каза, че просто е била гладна и искала да се нахрани. Възрастна жена над седемдесетте. Бедно облечена, но чиста, възпитана и с чувство за чест! Тази жена нямаше нужда от кафе, а просто от закуска...

Друг е и въпросът, че на повечето от местата, където ще можем да оставим такова висящо кафе определено не биха допуснали много от нуждаещите от него. По чисто комерсиални причини. Все пак лошият външен вид разваля имиджа на кафето. А и ако трябва да сме честни много хора биха платили с радост едно кафе за някого, но биха били ядосани ако същият този неугледен, дрипав и мръсен човек седне да изпие същото това кафе до тях. Някакси ще развали лиричната им идилия за добрия и красив свят, в които живеят и правят добрини...

Аз не бих платила точно такова кафе. Защото не виждам смисъла в това. Аз дарявам доброволно кръв. Анонимно. По желание. Дарявам дрехи на домове. Пак доброволно и анонимно. Мога да нахраня гладуващ. Да му купя аспирин, ако има нуждата от това. Да му помогна да пресече улицата. И не го правя само по Коледа. Не кампанийно. Вярно, за всеки мой рожден ден дарявам кръв. Защото има много нуждаещи се от нея. Такива, които не могат да си позволят да я платят и това е моят подарък на този ден за един от тях. И се чудя защо е тази истерия около висящото кафе тези дни. Не че идеята да бъдем по-добри и милостиви е лоша. Но наистина ли толкова нуждаещи се имат нуждата точно от кафе? И не е ли малко евтина нашата душевна индулгенция – едно кафе – има няма два лева и сме опростили всичките си грехове?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.