На баба ти хвърчилото...

Тя баба ти сигурно не е имала хвърчило, ама нейсе... Интересен израз да кажеш на някого, че говори глупости. Обаче да знаеш, че баба ти е била около 100 пъти поне по-умна от тебе. Защото е живяла човешки живот. Да знаеш. Живяла е 100 пъти по-достоен живот от тебе. Може една ценност да е имала в системата си, една добродетел само, ама истинска е била тая ценност. Не като днешните - лъскави измишльотини.

Баба ти не е имала хвърчило, ама и ти сигурно нямаш. За сметка на това имаш сигурно лъскава кола, с която се фукаш, инчов плазмен телевизор за всекидневен душ с отрова и някое лъскаво маце за гадже, за което искаш да ти завиждат.
Ти сигурно нямаш хвърчило, щото няма и къде да го пуснеш - къде ще ходиш по села и по паланки, да търсиш широки полянки, че да чакаш и вятър. Ти сигурно нямаш хвърчило, защото ако решиш да го пуснеш да лети в някоя градска градинка непременно ще си намажеш обувките с кучешки фекалии, които са си гадни, нищо, че и кучетата вече май ги ваксинират. Ти нямаша хвърчило, защото дните, в които можеш да го пуснеш, се събуждаш следобед с тежка глава и те мързи да занесеш задника си в парка - пък и няма време, компанията вече те чака - все безценни приятели - от онези без хвърчила.

И баба ти е нямала хвърчило, да знаеш. Обаче баба ти е била поне около 100 пъти по-умна от тебе. Защото е живяла по човешки. Работила е по човешки. Страдала е по човешки. И е обичала по човешки. А ти живееш в измисления си свят. Работиш във виртуалния свят. Страдаш (и стреляш...) с телевизионния свят. И не знаеш как се обича - това в твоите светове го няма, то е прекалено човешко.

Така че...на баба ти хвърчилото... И на мен ми хвърчилото (да не обиждам баба ми) - задето не ида на поляните да пускам хвърчила и да живея по човешки, а седя в тая тежка бизес-сграда без отварящи се прозорци и пиша глупости...