Видин

Няма да ви кажа непременно да се вдигнете да отидете до Видин. Има и по-интересни места. А и това, което е интересно във Видин, изисква определен тип сетива, не е интересно за всеки. Специално за мен този град има и сантиментална стойност.

И все пак, ако тръгнете към Видин от София, или изобщо от южната страна на Балкана, първо изберете подходящия път и начин а придвижване. Ако пътувате по работа, най-вероятно ще хванете най-досадния възможен път, но за сметка на това – като че ли оптималния от делова гледна точка – по магистрала “Хемус” . За тези, които са отскоро аристократи, разбира се, централно място ще заема въпросът дали превозното средство има климатик. Но ако целта не е най-бързото и комфортно придвижване, а насладата от пътуването, на първо място е пътят през Искърския пролом, а на второ – през Петрохан. За предпочитане – с обществен транспорт, иначе който кара, губи гледките. Добра идея е също да се спре тук-там. Например да се спре на Петрохан, да се направи една разходка до Ком, после да се преспи в хижа “Петрохан” при добрия и гостоприемен, но и малко особен хижар Фидос. Или пък, ако се минава през Искърския пролом, да се спре на Бов и да се посети водопадът Скакля, да се направи една разходка по скалите на Лакатник, или пък да се спре на Черепиш. Силно препоръчвам БДЖ, особено докато все още не е приведено към реалностите на 21-ви век. Демек бавните влакове, на които можеш да отвориш прозореца и да си покажеш главата навън, да се радваш на гледките, да усещаш аромата на цветята, да имаш контакт с природата. Влаковете, които спират на какви ли не гарички и спирки, изпълнени в един специфичен старовремски стил, едни симпатични реликти, доживели до днес.

Гара с лоза

Скалите до Черепиш

Залез на северозапада. Наближаваме.

Ако трябва да изредя забележителностите на Видин, списъкът е горе-долу следният: крепостта “Баба Вида”, портите на крепостната стена, църквата “Св. Димитър”, музея, мавзолея на Антим първи, джамията на Осман Пазвантоглу, кръстата казарма. Нещо като план за ученическа екскурзия. Не че е излишно това изреждане, но от него малко може да се разбере за физиономията и духа на града.

Паметникът на централния площад: Как се гради величието на родината.

Я да се върнем назад към гарата, при един друг паметник.

Тук ударението не пада върху величието:

"На героите от 3 пехотен Бдински полк,
паднали за отечеството
във войната със сърбите през 1885 година"

Този паметник е правен от големия скулптор Андрей Николов. До хиляда деветстотин тридесет и някоя година е бил на централния площад, но са решили да го махнат оттам понеже не е бил достатъчно патриотичен, възпитателен, нямало нищо за величието и т. н. Все пак е бил пощаден и е бил преместен, или по-скоро забутан, на площада пред гарата – едно доста неуютно място.

Стамбол капия

Някога Видин е бил защитен както откъм сушата, така и откъм Дунав с крепостна стена. Пред нея е имало ров (“ендък”), пълен с вода... и жаби. По-голямата част от стената вече я няма. Има няколко порти, които са запазени и до днес. Наричат ги капии. Пред капиите е имало подвижни дървени мостове, а пред главната - Стамбол капия, мостът е бил каменен. По соц време ровът е бил заринат, заличила се е малко история, но пък един развъдник на жаби и комари е бил премахнат и на негово място се е оформила една дълга паркова ивица.

Водата достигна до тукъ

А това е един спомен от наводнението през злощастната 1942. Тук все пак е сравнително висока точка от града и нивото на водата е достигнало към метър и седемдесет. Но в по-ниските части над водата са се показвали само комини и части от покриви. Зимата на 1942 е била изключително студена. Дънавът е бил скован от ледове. През март 1942 ледени блокове, плуващи по Дунава са заседнали на един завой на реката и са образували нещо като бент. Правени са опити да бъдат разбити от авиацията с бомби, но явно без особен успех. Водата се е оттекла напълно след около два месеца. Много хора са останали и без дом, и без покъщнина. Въпреки военното време монархо-фашистката власт е намерила средства и желание и за най-тежко пострадалите са построени една дълга редица от еднотипни къщички покрай рова, ограждащ старата част на града. Поне на старите видинлии тези къщички са известни като “бункерите”. Гледам, че днес бункерите са подслонили предимно адвокатски кантори, нотариуси и лекарски кабинети.

Бункерите

А този парк е процъфтявал под грижите на Сашо градинаря, учил някога занаята в странство. Навремето встрани от основната алея, имаше издадени напред към Дунава площадки с по една-две пейки, от които човек можеше в относително уединение, да се наслаждава на гледката към реката. По време на развития социализъм обаче построиха дига, явно за да не се повтори бедствието от 1942. И добре направиха, но тя донякъде загрози парка.

Ако се върви срещу течението на реката, старата част на парка завършва при Телеграф капия, а оттам продължава новата част, която също не е лоша. Първо имаме стандартната соц конфигурация – алея, водеща към съответен паметник. По-нататък паркът продължава до крепостта Баба Вида и дори малко след нея.

Мостът почти завършен. Какво ли ще донесе - икономическо съживяване или гастролиращи бандити от Влашко... Сигурно и двете.

Крепостта Баба Вида. Може да се влезе и да бъде разгледана и отвътре.

А това са останките от синагогата. Била втора по големина след Софийската, но първа по хубост. Представете си, не чак толкова отдавна тук се е чувала глъчка. Днес и да е останал някой евреин във Видин, сигурно не му е нужна синагога.

Синагогата

Катедралната църква “Св. Димитър”, втора по големина в България след Ал. Невски.

А тази долу е св. Пантелеймон и е в двора на митрополията. Строена е в 1634 върху по-стари основи. Известно време в нея е служил Софроний Врачански. Но повече информация, както и интересни снимки има на http://terrabyzantica.blogspot.com/2010/01/blog-post_09.html .

Св. Пантелеймон

Това е някогашната баня, сега превърнта в хотел. Имало е и още една баня –автентична турска баня с цялата полагаща се ориенталска специфика, нещо, което не може да се види на всяка крачка. По време на соца е разрушена (по видински – “счупена”). Защо я счупихте бе хора! А можеха, можеха чевръстите ви наследници сега да направят от нея спа център...

Минало и настояще

От тук надясно започва “стъргалото” и стига до музея и гимназията, а ако продължиш след това – и до пазара.

Много обичам старата градска архитектура. С моя ограничен еснафки вкус предпочитам тези сгради пред метало-стъклено-бетонните изроди на днешното време. Опасявам се, че и с хората и нравите се е случило нещо подобно на развитието в архитектурата. А това, че са стари и позанемарени придава на тези сгради някакъв допълнителен чар. Мълчаливи и уморени свидетели на какво ли не.

Това пък по соц време е било туберкулозен диспансер:

Дори и в относително сиромашки къщи може да се види, че освен една гола функционалност се е търсела и някаква естетика.

"Народно усигурително друж. Балканъ"

Ето я къщата с куклите:

Стърчи неуместна сред бетонните термитници в някакво ж. к. Как й се е разминало да не отстъпи път на прогреса, как не я е прегазило колелото на историята, което се върти и ще се върти...