Търпението

С един умник говорихме за любов. Преди известно време.
Аз говорех за нетърпението, което изпитва всеки влюбен, а той ми обяснява, че истинската любов била много търпелива. 
Научих как се съчетава любовта с търпението, и как любовта се въоръжава с търпение. 
Аз научих търпението. Било нещо такова иютно и тихо. Почти като самотата, но  често дава добри резултати.
Търпението идвало от голямото нетърпение, от всички поражения. Идвало от опита и зрялостта.
Но за целта трябвало много пъти да съм нетърпелива, да бързам, да казвам нещата преди да ги помисля, да правя нещата непланувани, да действам с ярост и да разрушавам.
Трябвало е да отмъщавам. За да знам, че няма по-голям грях от това да промениш на другите съдбата заради собствената слабост. И вече да не ме изкушава отмъщението. 
Не знам дали любовта изобщо може да бъде търпелива, но търпението си е изобщо чиста проба любов.
Любов към себе си. Себеуважение.
Защото рано или късно разбираш, че нищо не се случва преди да му е дошъл точния момент. Колкото и да искаш, колкото и да чакаш. 
Има ситуации, които трябва да узряват, има мисли, които трябва да се породят, има чувства, които трябва да се изпитат, преди наистина да сме готови да преживеем онова, за което мечтаем.
Разбрах, че най-главния фактор на собственото щастие сме ние, и не трябва никой да натоварваме с тази тежка задача, ако наистина искаме да сме щастливи.
А за любовта не е необходимо да я заслужаваме. Просто трябва да можеда бъдем готови да я приемем. Защото тя на ден по 3 пъти ни подминава, докато ние я забележим.

И когато нещо вече трябва да се случи, дори и съдбата помага. С някакви невероятни случайности, благоприятни условия и красиво време. 

Или може би всичко е красиво, защото вече го възприемаме различно и отново?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.