Протестираща държава

Телефонът иззвъня “на пожар”. Беше Бойко.

- Извинявай, Шерифе, не исках да те безпокоя, ама се налага! Хората отдавна не желаят комунизъм в България, но другарите не се дават лесно. Въпреки спонтанните протести, не искат да се разкарат и туй-то. Даже са организирали платени демонстранти, уж в подкрепа на правителството. Тук-таме по циганските махали и разни селца – това било “равностойно” на гърмящи София, Пловдив и Варна.

- Няма нужда да обясняваш. Нито е имало, нито ще има честен комунист. Дай по същество!

- Нещо трябва да се направи. “Атака” съвсем подивяха. Ще изпратят полиция, но не за “фюрера”, а срещу мирните демонстранти. Манолова даже искала пленници, за да се гаври с тях на “Позитано” – там имало подземие с уреди за мъчения, забравени още от хиляда петстотин и не знам си коя година. Мая добавила само ток и го наричала “Да светнат крушките”. Голямата й мечта била “Изпотен от секс БиБи кебап на зазоряване”, ама щом го обяснявам в момента, значи още не е осъществена.

- Бойко, приятелю, струваш ми се притеснен. Дай по-спокойно! Моите проблеми са по-големи.

- Стига бе, какво е станало?

- Заради теб сега ще трябва да отложа тройка в джакузито с Алисия и Ники.

- Алисия я знам. А Ники коя е? Може би Николета или Никита? Или друга, която ти гласува ежедневно?

- Ааахаа, Hиколета е. Преди малко Валери звънна да ми пожелае успех. Не могъл да смогне на сексуалните й желания, та аз съм му последната надежда да види жена си поне веднъж задоволена. Явно е дочул, че при мен няма “лабаво и меко” – всичко е “на чугун”.

Дългът си е дълг. Щом държавата има нужда от мен, винаги съм на линия.

Преди да отида на протеста трябваше да проверя един сигнал. Група ученици се бяха оплакали, че в тяхното училище преподавали учители-садисти и ги учели на странни неща. Децата са бъдещето на света, затова заслужаваха да им помогна без никакво забавяне.

В класната стая беше бургаският преподавател Даскал Дръвников, по известен като Татко Доги. Помагаха му пазарджишката асистентка Дебилна Кретеновидкова и нейната услужлива братовчедка Куха Иванова.

Останах потресен от написания на дъската урок. Той бе следният:

“Ученици, няма нужда да чакате пълнолетието, защото животът си върви. Още сега тръгвайте по форумите и бълвайте отровна злоба! Мразете всеки с различно мнение. Изнудвайте и злепоставяйте на лични съобщения! Изпреварете останалите, понеже те ще направят абсолютно същото. Няма друг начин. Доброто не съществува. Настоявайте във Фейсбук да има опция “Не харесвам” и не оставяйте да ви подведат, че по-важни са положителните емоции. Защо сме на този свят, ако не да мразим, мразим, мразим …? Не е важно какво харесваш, а обратното – какво не харесваш. И трябва да им го рекнете. Заради това ще ви кажат, че сте луди злобари, ама не ги слушайте! Bинаги можете да преминете в контранастъпление като обявите за глупав егоцентрик всеки човек с различно мнение или такъв, който просто не желае да ви слуша. Pазбирателство не трябва да има.

Момчета, колкото повече лъжете, толкова по-добре. Споменавайте често злато, пари, псувайте! Tова е най-сигурният начин да завъртите любов с интелигентна циганка.

Момичета, официално ще се правите на сговорчиви жени, но на лични съобщения интригата да е на шест! Само така ще разчистите конкуренцията на по-харесваните и ще се наместите на тяхно място.”

Това беше върхът! Профилактично “сипах” един зад врата на Даскала, който се просълзи, а учениците задюдюкаха одобрително.

- Повече да не пишеш такива глупости на дъската!
- Ама аз не умея друго. Бива ме само в злобеенето.

Тук последва още едно сипване.

- Шшшт! Да не слушам повече скърцане!

Минута по-късно децата излязоха в междучасие, а аз потеглих към протеста.

В движение получих незначителна информация по спейсфона - Куку866 бе излязла във ваканция, т.е. известно време нямаше да пише от официалния си профил, а само от фалшивите. Какво пък, поне за малко бе оставила подривните си занимания.

Брех, голям митинг ,голямо чудо! Музика, песни, танци … Интелигентните протестиращи потропваха тихичко в такт, за да не ги сметнат за разюздани чалгаджии. Оратори мереха сили в словесни дуели, споменавайки въодушевено най-новите звезди: Мая Яйцето, Гей Юлий Станиш, Подлюти Местанов, Делян Коледотрапезников и още много, много …

В суматохата Партията на Умните опита да прокара нов закон, според който само избрани хора могат да гласуват, но бързо се отказаха от замисъла, понеже от Партията на Красивите контрираха, че не може да гласуват граждани с клюноподобен нос. Tа в крайна сметка нищо не стана. Всеки с мераците си, както викат.

Тук бе дошъл дори поетът Блекдървар Словерблудецов, известен с ултра комунистическите си възгледи, но забравил за тях, преследвайки любимата журналистка, която упорито му се изплъзваше. На нея бе посветил най-новата си творба – “Безсилен съм”:

Колко пъти аз ти казвах
да контактуваш с умните мъже!
А колко силно аз желая
сред тях да бъда – за миг поне!
Но зная –
невъзможно е!

Останалото са ред сълзи и ред други секрети.

След като огледах обстановката, дойде време за обяд, та се възползвах от безплатните услуги на най-близкия ресторант. Трябваше да обмисля ситуацията, а как по друг начин да стане, ако не на хапка-пийка.

Всичко беше наред до момента, когато усетих движение под масата. Hадникнах и що да видя? Икономичният откъм акъл Theдрипльо се беше свил отдолу и мърмореше “Одата на страхливия мързеливец”:

- Войните (изборите) се печелят не от онези, които воюват (протестират), а от онези, които се крият под масата (стоят си вкъщи и философстват).

Явно не беше в час, та го информирах:
- В момента няма война. От кого се криеш?

- Ох, божичко! Има един Vmir. Толкова пъти ме е размазвал по асфалта, че вече и в “Пирогов” ме сънуват в кошмарите си. Викам си, под масата до подметките на Шерифа ще съм скрит добре.

- Така-така, друг път да знаеш, че не е здравословно да говориш глупости и лъжи.

Дълго обмислях как да постътпя. Не помогна дори уискито, което векове наред е посочвало правилния път на мои предшественици – мъдреци от национално и световно значение.

Решението дойде от неочаквана страна. Лично Май Яйцето звънна по спейсфона.

- Здрасти, Шерифе! Обаждам се да те питам дали още играеш с Бойко?
- Естествено. Винаги съм на Светлата Страна на Силата.
- Абе, ти хубаво си на нея, обаче знайш ако ти врътна и на теб едни фалшиви бюлетини. Нали помниш, че много ме бива в манипулациите.
- Как няма да помня! Ти си не знам кое поколение комунистка – владееш лъжите и интригите до съвършенство.
- Не го забравяй, ако решиш да пресечеш пътя ми! Освен това имаме едно хубаво подземие на “Позитано”. Cигурно не знаеш за него, ама няма да ти хареса, ако се срещнем там.
- О, знам! А след като записах този разговор вече имам и доказателство за прокуратурата. Ще направя няколко копия, за да не реши някоя цаца пак да се преструва на акула. Та, ще се наложи да внимаваш.

Този нагъл опит за шантаж посочи правилния път – протестите да продължат до крайна победа. Смятах лично да го кажа на множеството, но не се наложи, тъй като по пътя срещнах Лумпен Сидеров и неговите гамени. Щом ме видяха, веднага козируваха.

- Ей, момченца, пак ли ще правите лумпениада?
- Ми, що пък не? Анархия до дупка!
- По-леко, че да не хапнете по шамар! Сега отивате и съобщавате на протестиращите, че могат да продължат до падането на правителството. После ти, Лумпен Сидеров, официално подаваш оставка и закриваш “Атака”. То и не ти трябва партията, защото след последните изцепки изгуби доста привърженици и със сигурност няма да влезеш в следващото Народно събрание.

Фюрерът наведе глава, пророни сълза и въздъхна:
- Щом така си рекъл, не смея да ти противореча.

Преди да се прибера у дома, минах през НДК. Там имаше някакво събрание – предимно пенсионери и пияници.

- Какво правите тук?
- Искаме импийчмънт на президента.
- Защо?
- Ми, щото желае да ни обединява и го доказа с речта си, а ние предпочитаме да сме вечно разделени. Освен това имахме привилегии преди 1989г и пак си ги искаме.
- Тези привилегии са платени с живота на хиляди репресирани. Hе ви ли е малко неудобно?
- Не. Важното е на нас да е добре, пък за другите – супата.
- Като ви гледам жалката групичка пропаднали интриганти, май ви плащат за да сте тук, а?
- Тихо бе, човек! Tези неща не се разправят така гласно. На мен ми донесоха хонорара вкъщи, за да не се разчуе. Лично Гей Юлий Станиш е призовал към дискретност.
- Това било, значи, комунистическата честност. Слушайте, мързеливци! Вдигате чукалата и се омитате оттук, че иначе плаче мамата! Аре, муууув!

С това полезно действие завърши денят. Отново помогнах на Доброто да възтържествува.

Вече можех да се заема с Алисия и Николета.