За загиналите...........

...Мисля си днес за загиналите и намерени тази сутрин миньори. И наистина ми е някак тежко, и скръбно, като се сетя за тях... Мисля си, дори и това да звучи наивно на някои, че хората не бива да слизат под земята - а трябва всеки да може да диша свободно, на чист въздух, сред цветя и дървета, и небе... И щях да се чувствам по-добре, ако знаех, че не съществува професия "миньор". Та в нея е заложен капан, заложена е болка и смърт... И не само в нея, уви. На този свят има хора с много тежка участ и с много болезнена смърт... Тела на парчета... Кошмар. Толкова жестоко!... Поне за мен звучи така, и едва ли само за мен... Сещам се и за катастрофите, които станаха наскоро - край Москва, в Испания, а дори и днес, в България..............
...Това е животът ни - днес сме тук, а утре.... Кой знае какво ще поднесе следващия миг?! Но в природата ни е сякаш да забравяме, и все си правим планове, и се тревожим толкова често за дреболии, незначителни... Трябва да си припомняме!!! Жизненоважно е! Че утре може да не сме тук, че всичко, което имаме е "тук и сега", наистина, и най-добре ще е просто да се научим да дишаме, осъзнавайки че сме живи (и често пъти - здрави) и да се усмихваме един на друг, както и на Живота по-често. Защото какво друго ни остава? Другото е прах на вятъра... За другото после бихме съжалявали, с чувството, че сме пропилели живота и възможностите си, а с гореописаното поведение мисля, че бихме си отишли далеч по-спокойно от този свят.......
....Този свят! С така сурови правила. Човек се ражда и изгражда толкова трудно и бавно, а можем да умрем толкова бързо и лесно.... Искрено се надявам, че има някъде и друг свят, в който правилата са различни, и който осмисля тези тук... Иначе..... смисълът се изгубва......
Мисля си - мир на душите на мъртвите! И душевни сили за живите - на близките на загиналите обикновено им е доста по-тежко, оставайки да скърбят тук..... Мир и за тях! Дано намерят такъв в себе си, след случилото се с техните синове/съпрузи/бащи....

P.S. Няма по-големи теми от тези за Живота и Смъртта, когато става дума за човешкото битие! Всяка друга тема отстъпва пред тези и остава на втори план, колкото и да е значима и велика иначе. Тези двете ни определят, те ни ограничават и рамкират. Ние сме Живот и Смърт в едно цяло, от самото ни раждане.... Така е заложено, сигурно трябва да бъде.... За да се осъзнаем като човешки същества.... Крайни и безкрайни. Само дето единствено крайността е очевидна..........