Една полякиня в България

Наблюдение 1: "Защо лекарката в тази частна клиника ти говори на "ти"", пита ме приятелката ми. За хората в Полша е съвсем нормално, както вече съм писал, да говорят на "Вие", и за тях е още по-неразбираемо, когато лекар ти говори така приятелски. Обясних й, че това е нещо съвсем обичайно в България. На какво се дължи това явление, няма как да знам. Дали този начин на обръщение идва от времето на социализма, или пък датира още отпреди Освобождението?

Наблюдение 2: "Как може да имате само една камина в апартамента си? В Полша никой не може да оцелее с една камина", казва приятелката ми, докато сме на гости на мои приятели. Те й отговориха доста директно: "В България няма как да оцелееш, ако имаш отопление във всяка стая". И това е точно така- в Полша се отоплява целият апартамент. Така е например у нас- имаме работещо парно дори в банята, като за това плащаме доста по-малко, отколкото бихме плащали в София.

Наблюдение 3: "Защо циганките-чистачки си седят в градинката, вместо да работят?", на което й отговарям: "те си почиват от почивката". Впрочем, предварително предупредих приятелката си за някои странни явления, свързани с циганите в България, като например масовото пресичане на улицата на нерегламентирани места, изпреварването на опашките, и, разбира се, лошата миризма. Не че в Полша няма цигани, но там те са малко по-"култивирани". И дори толерантен човек като приятелката ми се възмути, докато наблюдаваше бездействието на тези жени. "Но как те все пак говорят български, щом не са добре образовани", попита ме тя. Отговорих й, че по времето на социализма образованието им е било задължително и че по-големите говорят български без проблем, докато сега има млади цигани, които говорят по-лошо и дори не могат да пишат. 
С написаното за българските цигани нямам намерение да изразявам расистки преразсъдъци, а да подчертая явления, които правят лошо впечатление у напълно добронамерени чужденци. А истината е, че нашите цигани са далеч от интеграция заради нежеланието на нашите политици да решат проблема с тях. 

Другите наблюдения на моята приятелка бяха повече от положителни. Сега осъзнах колко хубаво море имаме, колко плодородни земи имаме (доматите в Полша нямат ниаккъв вкус, да не говорим за дините), колко е дълго лятото ни (вчера в Полша беше 8 градуса, а в България- 28), и така нататък... Според мен България е зеледелска страна и след 1989 г. трябваше да се наблегне на тази сфера, вместо да се правят излишни опити за спасение на предприятия, които нямат бъдеще... Докато Полша, макар и да не разполага с плодородна земя, все пак има много полезни изкопаеми и все още има големи работещи заводи. Няма нужда да споменавам, че леката промишленост е отлично развита и тя захранва не само местния пазар, но и съседните страни...

Това е краткото описание на един полски поглед върху живота в България. Няма да описвам многобройните каруци, които видяхме по пътя, или културата ни на движение по пътя (и съответно на пресичане). И изобщо няма нужда да говоря за цените- това е друга тема...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.