Няма криза

        Уважаеми съвременници. Да, съвременници, защото се оказа, че едно от постоянните неща, които ни съпътстват в живота и относително влияят на живота ни е фактът, че всички които живеем сега имаме обща съдба, трябва да живеем заедно и на това място земята. Минаха години през които официалните медии направиха много за да ни представят една реалност и да ни накарат да повярваме в нея. Уви, както разбрахте, този водевил, завърши с това, че бяха отнети ценностите на хората и бяха заменени с консуматорски Лайф стайл. Масово хората обедняха, други главоломно забогатяха и в крайна сметка изчезнаха всички илюзии за действителността.Въпреки относително по-лекият живот хората стават все по-нещастни и самотни.

        Няма криза и никога не е имало освен тази в културно отношение. Най-общо културата означава да разбереш „Що е то живот и как да се пребориш с него?“        Много хора бяха подлъгани, че като имат по-големи възможности, това ще им донесе по-големи пари, а от там и по-висок стандарт на живеене и по-голяма удовлетвореност, но уви – такава логика не съществува и никога не е съществувала. Това е логика, която изповядват единствено наследствено забогателите хора в отчаянието си, когато разберат, че щастие не се купува. Лесно спечелените пари не гарантират лесно похарчване или инвестиране, а напротив – те са най-голямото възможно бреме, което отнема животи и копнежи и очаквания.

        Имах приятел, който се ожени за красива и не чак толкова умна жена, тя пък от своя страна беше подарила девствеността си само защото приятелките й вече бяха го направили и се омъжи, защото той беше богат.    Накупиха си всичко, което беше възможно и рекламираха медиите, от огромен хладилник и креват до къща с басейн и супер автомобили. После се поразходиха да видят места по света, които познаваха предварително от снимки на туристически компании. Видяха свят от стъкло и алуминий, че чак им втръсна и по едно време потънаха в грижи, как да спасят парите си от системата на държавност и банково изнудване.        Постепенно, спряха да забелязват не само богатството си, но дори на почивка, не можеха да се понасят, защото никога не бяха се обичали, защото бяха твърде различни. Не познаваха дори децата си, защото ги отгледаха разни домашни помощнички и даскали, които знаеха, че са богати. Научиха ги да искат и да искат! Той обичаше спортовете, тя обичаше         магазините. Харчеха ли, харчеха и колкото повече го правеха, толкова повече разходите им се увеличаваха. Ако някой си мисли, че материалните вещи му принадлежат е изпаднал в дълбоко заблуждение. Те са само вноска за постоянен финансов тормоз.

        Един лош, зимен ден пътуваха с луксозната си кола, когато изведнъж двигателят им изгасна. Валеше силен сняг и почти не се виждаше кола по пътищата, а населено място имаше едва на десетки километри и в двете посоки. Когато съвсем бяха загубили надежда, че някой ще им помогне скоро, защото пътищата бяха станали непроходими, от виелицата зад тях се дотътри стар очукан кемпер. В него пътуваха семейство с четири деца. Бащата на семейството слезе и ги попита как са, и когато разбра за неволята им, ги покани в кемпера. Вътре беше топло и грееше от усмихнати очички. Освен децата имаше и любвеобилно куче. Семейството любезно ги настани и им предложи горещ чай. После се разбра, че живеят наблизо и ги поканиха да останат при тях докато мине снежната виелица и пристигне тяхната помощ. Само след няколко километра имаше едва забележим черен път който отвеждаше до малка къщичка, която сега надничаше из под снега. Разтовариха се и бащата на семейството бързо спретна голям огън, Майката приготви храна и децата заиграха около огъня.

        Сякаш времето беше спряло. Сякаш бяха попаднали в друга реалност. Когато семейството започна да пее и да танцува, те започнаха да разбират, че нещо бяха пропуснали в плановете си и амбициите си. След вечерята, децата се натръшкаха по креватчетата в топлата таванска стая, а възрастните започнаха да разговарят за живота си. Оказа се, че домакините им са компютърни програмисти, които бяха инвестирали единствено в интернет достъп и печелеха онлайн пари за да отглеждат децата си. Те не ходеха на училище, а живееха с децата на приятелите им, които често ги посещаваха и бяха предимно хора със свободни професии. Явяваха се на изпити и така всяка година получаваха съответното ниво на образование. Учеха у дома по специално изготвена програма. Имаха всичко каквото имаха децата и на богатите, но те нямаха свободата, с която тези деца общуваха с природата и реалностите.

        По-късно в разговора се разбра, че двойката са се запознали на круизен кораб, на който са работили заедно – тя като фотограф, а той като помощник механик. Двамата бяха пообиколили целия свят и бяха спечелили някакви пари за да започнат своята история. От тогава живееха посветени на децата си и на дома си и нищо друго нямаше значение. Живееха скромно и когато спечелеха от някоя добра оферта пътуваха всички заедно в търсене на природни човешки красоти. Пътувайки правеха документални филми – пътеводители.

        Семействата се сприятелиха и започнаха да пътуват заедно. Богатите също си взеха къщичка наблизо и кемпер за пътуване. Скоро всички заживяха заедно и сякаш съдбата им се преобърна, защото започнаха да прииждат нови и нови почитатели на истинският живот.

        Криза, никога не е имало, а имаше манипулирана подмяна на основните човешки ценности. „Колкото повече – толкова повече!“ – съвсем не беше разбрано правилно, а изтълкувано единствено в материалните му измерения, без хората да имат възможност да си дадат сметка, че количествените натрупвания не водят до качествени промени. Ако си жаден не ти трябва цяло езеро, а само чаша вода. Хората се затрупаха с излишъци, които ги задушиха и то не само в материален но и духовен, емоционален характер. Твърде много опит не те прави щастлив, а само още по-нещастен. Човек е строго изчислена биологична машина, която не понася свръх натоварване и всяко такова води до срив на системата. Веднъж претоварена, започват сривове на други нива, обикновено най-неочакваните. Хората не могат да бъдат подготвени за изпитанията на съдбата си, но могат да се научат да не си насилват късмета, което е най-важното и фундаментално човешко умение.

        Та, преди да сте изперкали нацяло, Уважаеми съвременници, огледайте се за своите излишъци и наблегнете над това, което обичате и животът ви ще се промени драстично. А, за тези които вече са пристрастени към лошите си навици да живеят с телевизори и монитори в постоянна надпревара за печелене на пари и снобарска показност бон вояж!

        Отвъд няма нищо! Отвъд е само вашата собствена алчност! Всичко е тук, и сега, и любовта с която сте способни да го направите. Ако не ми вярвате, то един ден ще станете за посмешище на собствените си деца, както станаха нашите родители, които живееха с напразните очаквания и измислени идеали на своето време. Истинските идеали не се променят, а само хората стават различно наивни в очакванията си. Наивно нали?!

                                                                   Любимо