Репортаж с термометър под мишница

За да бъде една страна силна и успяваща, нейните граждани трябва да бъдат здрави и образовани. България не е сред най-силните и успяващи. Може би точно защото най-много са проблемите в образованието и здравеопазването.

Реформа след реформа, при които гражданите до голяма степен са превърнати в опитни зайчета. Е, когато се прави една реформа, резултатите не могат да се очакват още на другия ден.

Но и в двете основни области не само, че не се забелязва прогрес, а напротив. Колкото правителства се смениха, толкова промени в съответните закони се направиха. И докато тези, които коват законите се карат, потърпевши остават хората.

Дали случайно в последно време сме свидетели на ескалираща агресия сред най-младите? И изобщо - кое провокира тъмните страни у хората?  И дали случайно тези, които са призвани да се грижат за здравето ни, загърбват Хипократовата клетва?

Признаваме правото им да протестират, защото и те са потърпевши от същите тези реформи. А как да протестират другите, изпаднали в ситуация да потърсят помощ? Примери на противопоставяне - много. И един конкретен.

Във фоайето на бургаската болница се набива в очи лозунг "Вашето здраве е наша грижа". Унили хора търпеливо чакат някой да им обърне внимание. Майки с деца, възрастни, млади... Часът е малко след 17.30.

Пациентът Х е изпратен от личния си лекар с висока температура и проблем със сърцето за консултация със специалист. Докато чака съответния специалист, минават 3 часа. Междувременно лекарите в приемно отделение се сменят.

Пациентът Х продължава да чака. И все пак пита - кога ще дойде специалистът? Обещаните 5-10 минути се превръщат в 30, после в час...

Милостиво му предлагат да си полегне в отворена стая. Трите легла във въпросното помещение са свободни. И как иначе! Кой би легнал върху чаршафи с петна от кръв, урина и какво ли още не...

Сърдита и на себе си лекарка се кара на хората, че проявяват нетърпение и обвинява системата. Оказва се, че един лекар отговаря за три отделения. 

Сестрата на регистратурата пък отговаря на въпрос защо са заключени тоалетните с уточнение, че не е отговорник по тоалетни.

Пациентът Х така и недочакал консултацията със специалист, отново търси личния си лекар. Който се отзовава веднага, изписва лекарства, назначава изследвания, даже организира среща със специалист. Но докато всичко това стане, положението на пациента се влошава.

Диагнозата вече е ясна - пневмония, която е дала отражение и върху сърцето. Сърдечна недостатъчност, че и анемия. Тогава вече е приет по спешност във вътрешно отделение на  болницата и веднага започва ударно лечение.

Което вероятно не би се наложило, ако диагнозата бе поставена своевременно. Ден след приема е преместен в кардиология. И още след ден - изписан. С подобрения! Поне така е означено в епикризата.

Без да са направени нови изследвания, без дори да е измерена температурата. Изписани са и други пациенти, приети предишния ден... Пациентът Х отново е прехвърлен на личния лекар, който, както колегите си, получава по 50 ст. на пациент от здравната каса. По-малко от билетче за градския транспорт! И основателно недоволства. Все пак - той е денонощно на разположение.

За  изписаните лекарства пациентът Х плаща една минимална заплата. Но щом е на зор... Намира сили и да се пошегува. "От клиничната пътека ще хвана пътеката".

Това е частен случай, ще кажат някои. Но нали на мястото на пациентът Х всеки ден попадат различни хора!  И всеки от тях пита - кой е виновен лекарите да се превръщат в чиновници?  За какво се плащат здравните осигуровки?

Здрав да влезеш в болница, болен ще излезеш!  Сещам се за един абсурден лозунг от миналото, който ми звучеше много смешно. "Българският болен - най-здравият болен!" Много актуален в случая с пациента Х. Щом една пневмония се лекува за два дни...

А че и обществото ни е болно - спор няма. Здравната ни система почти агонизира. Време е господата - реформатори да й влеят разум и човеколюбие, освен медикаменти.

Защото сърдечната недостатъчност се лекува и с достатъчна сърдечност!

А иначе, докато редя тези мисли, в бургаската болница върви подписка за стачка. Дали едно повишение на заплатите ще рефлектира и върху отношението към пациентите? Иска ми се да вярвам....