Кога се прилага венозното хранене

Към венозно хранене се пристъпва, когато болният за кратък или по-просължителен период е в безсъзнание или в крайно тежко състояние и не може да приема храна през устата. Това важи също и за лицата с частично или пълно отстранени хранопровод или стомах, до конструиране на алтернативен път за хранене. Съществуват и други, по-редки, но особено сериозни състояния, налагащи заместване на жизненоважните хранителни съставки.

 

 

Разтворите, заместващи белтъчен недостиг са разнобразни по броя, вида и количеството на съдържаните аминокиселини. Някои от тях са чисти, докато други са комбинирани с разнообразни електролити. Най-често използването им се налага при тежък белтъчен недостиг, поради ниско производство в черния дроб или прекомерна загуба от бъбреците. 

 

Подвид на тези разтвори са средствата, съдържащи чисти плазмени белтъци, например албумин, който влиза в съображение и при редица други състояния - тежки изгаряния, шок, остри кръвозагуби и други. Освен за да заместят белтъчните липси, чрез вливането на подобни разтвори се спомага за изграждане на останалите белтъчни продукти в организма, като ензими и хормони и поддържане на правилния метаболизъм.