Доц. Христова: Псориатичният артрит и аксиалният спондилоартрит са инвалидизиращи заболявания

Доц. д-р Светлана Христова, д.м,  УМБАЛ Св.Марина, МУ-Варна, има придобита специалност по вътрешни болести, ревматология и обща медицина. От 2005г съчетава преподавателска, научна и практическа дейност. Практикува в болнична и извънболнична медицинска помощ като специалист ревматолог. Има научни интереси в областта на възпалителните и кристал-индуцирани ставни заболявания, остеопороза, остеоартроза, ранната диагностика и оптимално лечение на хронични ревматологични заболявания, лечение на хроничната болка. В ежедневната си практика доц. Христова прилага съвременни диагностични и терапевтични подходи при възпалителни и дегенеративни ревматологични заболявания, включително пулсова терапия, локално лечение и биологична терапия. Доц. Христова е участник в национални и международни професионални форуми и дискусии в областта на ревматологията.

- Доц. Христова, какво представляват псориатичният артрит и аксиалният спондилоартрит и защо е важно обществото да говори повече за тях?

Най-общо казано псориатичният артрит и аксиалният спондилит са хронични възпалителни, инвалидизиращи заболявания, част от групата на така наречените серонегативни спондилартропатии, които могат да засегнат не само ставите, но и очите, кожата, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт. При тези заболявания могат да се засяга предимно аксиалния скелет, както е при псориатичния спондилит и анкилозиращия спондилит, но също и периферни стави както е при псориатичния артрит. 

Псориатичният артрит е част от псориатичната болест. Псориатичната болест е комплекс от прояви с различна локализация-ставно възпаление, кожен псориазис, нокътни промени, ентезит и дактилит. Не рядко може да се асоциира с извънставни прояви от страна на очите под формата на увеит и чревно възпаление.  

Аксиалният спондилит засяга основно гръбначния стълб, като възпалението започва от сакроилиачните стави. Започва в млада възраст и се проявява с хронична болка ниско в кръста и сутрешна скованост, които могат да бъдат подценени или погрешно интерпретирани като „дискова патология“.

Информираността за тези заболявания е важна, защото ранната диагноза е ключова за лечението и недостигането до инвалидизация. Често пациентите живеят години с оплаквания, преди да получат правилна диагноза. Това забавяне води до необратими увреждания. Трябва да се знае, че днес разполагаме с редица ефективни терапии, които повлияват всички домейни на заболяването и водят до подобряване качеството на живот. 

- Кои са първите симптоми, които хората често подценяват – сутрешна скованост, болки в гърба, болки в ставите? Кога тези сигнали вече не бива да се игнорират?

Най-характерните ранни оплаквания са скованост сутрин след събуждане продължаваща често повече от 30 минути, болки в кръста и ставите, които се засилват в покой или нощем и се подобряват и намаляват след раздвижване. Може да усещат умора, обща отпадналост, подуване на една или няколко стави. Тези симптоми трябва да се приемат като „червени флагове“ и не трябва да те игнорират когато продължават дълго време, болката се появява нощем и буди пациента от сън, има повтаряща се и продължителна скованост сутрин и особено, ако тези симптоми са при пациенти под 45години.  

- Кога е моментът човек да потърси ревматолог, вместо да отлага с мисълта, че „ще мине от само себе си“?

Ако тези симптоми продължават по-дълго време, повлияват се временно от приема на обезболяващи, като след спирането им отново са на лице, моят съвет е да бъде направена консултация с ревматолог, тъй като това може да промени изцяло хода на заболяването. 

- Има ли хора в по-висок риск – например при наличие на псориазис или фамилна обремененост?

Да, има хора, при които рискът е по-висок, и това е изключително важно да се знае. По отношение на псориатичния артрит и псориатичния спондилит това са хората с кожен псориазис. Част от тях могат да проявят симптоми на ставно възпаление, което налага необходимостта от тясна колаборация с наблюдаващия пациента дерматолог, който при първи симптоми на ставна болка трябва да направи консултация с ревматолог. При всеки пациент с кожни плаки появата на ставни болки не бива да бъде подценявана. Важно е и наличието на фамилната обремененост както по отношение на псориазис и псориатичен артрит, така и по отношение на анкилозиращ спондилит. Ако в семейството има човек с тези заболявания, рискът е по-висок. Това е свързано и с генетични фактори, най-известният от които е носителството на HLA-B27 антиген.

Наличието на рисков фактор не е равнозначно на заболяване. Както носителството на HLA-B27 антиген, така и фамилната обремененост или наличие на кожен псориазис са предразполагащи фактори, което означава по-висока бдителност при тези пациенти при поява на симптоми от страна на мускулно-скелетната система. Когато тези рискови групи разпознават по-рано симптомите и търсят помощ навреме, можем да поставим диагнозата по-рано и да започнем лечение, което реално променя хода на заболяването.

- Защо често диагнозата се забавя? Къде се къса веригата – при личния лекар, при насочването към специалист или заради неспецифичните симптоми?

Забавянето на диагнозата при тези заболявания е факт и не се дължи само на една причина. Тъй като първоначалните симптоми са често неспецифични, може да се разглеждат като нещо временно, което пациентът очаква „да му мине“, поради което една от честите причини е късното търсене на лекарска помощ от страна на пациентите. Опитването на различни методи за повлияване на болката, търсенето и намиране на обяснения от вида “спал съм накриво“, „настинал съм“, „имам дископатия“ , „много се натоварих физически“ са чести причини за изчакване и отлагане на първата консултация с лекар. Това особено важи за младите пациенти, които не очакват да имат сериозно ревматично заболяване.

За съжаление не рядко забавянето е на ниво първична медицинска помощ. Личният лекар логично първо мисли за по-чести причини – дископатия, мускулно напрежение, преумора. Ако липсва достатъчна информираност за възпалителния тип болка, насочването към ревматолог може да се забави, което показва и практиката-пациенти с болка в гърба или периферните стави първо са консултирани от невролог и ортопед.

При пациентите с псориазис, които се лекуват от дерматолог може да не бъдат обсъдени навреме ставните симптоми, които да се свържат логично с основното заболяване.

Ако трябва да обобщим, причините са подценяване на симптомите от страна на пациента, трудни понякога за разпознаване или незнание за „сигнали“ на заболяването и забавяне насочването към специалист.

- Какви могат да бъдат последствията, ако заболяването остане нелекувано – както за подвижността, така и за качеството на живот?

Когато тези заболявания останат не лекувани, последствията не са само живот с болка, но могат да променят живота на пациента в дългосрочен план.

При аксиален спондилит продължаващото и нелекувано възпаление води до постепенно ограничаване на движенията в гръбначния стълб, загуба на гъвкавост и мобилност. Пациентите могат да загубят способността си да се навеждат, да завъртат главата си, да се ограничат елементарни ежедневни движения.

При псориатичен артрит нелекуваното възпаление може да доведе до трайни деформации в ставите, невъзможност за самообслужване и инвалидизация. Така заболяването е свързано с трайни увреждания и функционални ограничения. Всичко това като последствия води до постоянна болка и умора, ограничена работоспособност и отсъствия от работа. Не рядко физическата болка и ограничение се отразяват и на психическото състояние-прояви на  тревожност, депресия, социална изолация. Тези заболявания засягат хора в активна възраст и последствията от заболяването се отразяват не само на здравето, но и в професионален план, социалния живот и семейството. Ето защо ако заболяването се диагностицира и лекува навреме, това води до контрол на възпалението, ограничаване на уврежданията и недопускане на инвалидизация.

- Как съвременната медицина променя перспективата за пациентите днес? Какво означава индивидуален подход в лечението?

Ако преди говорехме основно за намаляване на болката и забавяне на уврежданията, днес говорим за контрол над заболяването чрез постигане на ниска болестна активност и трайна   ремисия с оглед запазване качеството на живот на нашите пациенти.

При заболявания като аксиален спондилит и псориатичен артрит разполагаме с достатъчно ефективни таргетни терапии – биологични медикаменти и малки молекули, които въздействат върху различни конкретни механизми на възпалението. Те  бързо водят до подтискане на възпалителния процес и предотвратяване на структурните увреждания. И да, стремежът на всеки лекар е индивидуализиран подход, което означава не лечение общо на всички пациенти със съответното заболяване, я лечение на конкретния болен с това заболяване. При това персонализирано лечение се вземат предвид индивидуалните характеристики на пациента, начина на протичане на заболяването, локализациите на ставните и наличието на извънставни прояви. Отчитат се съпътстващите заболявания, възрастта, начина на живот. 

- Какво бихте казали на човек, който от години живее с болка, но не е потърсил помощ? Каква е първата стъпка, която може да направи още утре?

Болката не е нещо, с което болният трябва да свиква и да приема като част от ежедневието и живота си. Когато тя е постоянна, това е сигнал на тялото, че нещо нередно се случва с него. За този сигнал трябва да се потърси причина. Колкото по-рано тази причина бъде намерена и се диагностицира съответното заболяване, толкова вероятността за овладяването му в дългосрочен план и шансът за избягване на трайни увреждания.