8,3% от българите – жертва на лекарски грешки

8,3% от българите се самоопределят като жертва на лекарски грешки през последните 5 години, едва 0,3% от тях са потърсилите отговорност, показва доклад на тема "Ефективност на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки”.

Това съобщиха от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО). Докладът е изготвен от МИЗЗО-БГ с подкрепата на БЛС и Съюза на съдиите в България чрез сформиран екип от независими експерти.

Сред изводите в анализа се откроява констатацията, че колкото е по-лошо здравословното състояние на респондента, толкова по-рядко той смята, че той или член на неговото семейство са станали жертва на лекарска грешка.

Като жертви на лекарски грешки по-често се самоопределят лица от най-активната част от населението – млади, образовани, живеещи в големи градове, по-често жени.

Анализът на данните за респондентите, заявили, че са потърсили отговорност за допусната от тяхна гледна точка лекарска грешка показва, че в 60% от случаите става дума за смърт.

40% от интервюираните смятат, че причината за смъртта е неправилна диагноза, също 40% са на мнение, че грешката е настъпила при следоперативното възстановяване, а 20% смятат, че лекарската грешка е в резултат на неправилно медикаментозно лечение.

Според запитани прокурори, съдии и ръководители на здравни институции, най-видимите и социално най-неприемливите медицински инциденти са свързани със смърт на родилки и новородени.

Следват инцидентите при хирургията, където има много тежки последици – смърт, ампутации и други увреждания от подобен вид. Усилващ фактор за вината на лекарите при тези случаи са инцидентите с деца.

Макар магистратите (прокурори и съдии) често да се опитват да се запознаят с конкретната медицинската специфика, при сложността на материята те напълно зависят от мнението на съдебномедицинската експертиза.

От своя страна адвокатите, които имат много по-силна мотивация от магистратите дори да прочетат учебниците в областта и да се запознаят със статии по конкретния казус, не могат ефективно да се противопоставят на една експертиза "на медици с висше образование и доказани специалисти”.

В юридическата част на доклада се подчертава, че "информираното съгласие”, в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид.

Наблюдава се негативна тенденция редица медико-диагностични дейности да бъдат невярно документирани, за да се получи финансиране по определена клинична пътека, се посочва още в юридическата част на документа.

Като препоръка авторите на доклада посочват необходимостта от разработване съвместно със застрахователните компании на ефективна система за застраховки от лекарски грешки, която да започне да изплаща реално компенсации на потърпевшите.

В решаването на проблема със застраховането от лекарски грешки трябва да има и участие на съда. Предлага се и създаването на независим орган – бюро за извършване на съдебномедицински експертизи за нуждите на правораздаването, както и разработване на необходимата правна рамка, чрез която да бъдат създадени реални и ефективни гаранции за независимостта и продължаващата специализация на вещите лица от това специализирано звено.