Български "роби" щъкат из богатите градчета в Германия

"Българите и румънците се превръщат в проблемна група в германските градове", пише списание "Шпигел". В статия, озаглавена "Легално робство", българските преселници в Германия биват сравнявани с робите в древна Спарта.
 
"Досега телевизионните дебати бяха доминирани от новините за мигранти от турски и арабски произход. Техните проблеми в берлинския квартал Нойкьолн се превърнаха в символ на провалилата се политика за интеграция", отбелязва изданието, цитирано от Дойче веле.

Мизерията - вечният спътник

Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми. За мигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата, отбелязва германското списание и заключава: "Отсега се вижда, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества, а политици и институции отново наблюдават безучастно този процес."

Невидими и поробени

В статията е цитиран Клаус Баде, представител на Сдружението на германските фондации за интеграция и миграция. Той сравнява българите и румънците, работещи за по 3 евро на час, с робите в древна Спарта и ги нарича "експлоатираната прослойка на обществото ни".

"Те работят при условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста", казва Клаус Баде. "Шпигел" обяснява на читателите си, че става дума за граждани на ЕС, които имат право на тримесечен престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми.

"Шпигел" предупреждава за съществуването на един свят в сянка, който обхваща не само трудовия пазар, но и много други сфери на живота. В Хамбург например има жилищни блокове, в които са регистрирани близо 80 български граждани, макар че там не биха могли да живеят толкова много хора.

"Новите" деца на Берлин

Според списанието голяма част от работещите нелегално в Германия българи и румънци нямат намерение да се върнат в родината си. Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение, пише в заключение "Шпигел".