Джеймс Никсън за Зелената сделка: Европа има план до 2050 г.

Колко ще струват климатичните промени на глобалната икономика, на една вълна ли са държавите за Зелената сделка, как ще се финансира екологичният преход и как всичко това ще се отрази на банките и банковия сектор - коментар по тези и още много важни теми специално за Bloomberg TV Bulgaria направи ръководителят на „Макроикономика на климатичните промени“ в Oxford Economics Джеймс Никсън.

„Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г. от климатичните промени. Ефектите обаче ще са различни в зависимост от регионите“ - това заяви той в студиото на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

По думите му, прогнозите показват, че Индия и Пакистан се очертава да бъдат значително по-засегнати, отколкото Европа, като за нашите ширини ефектите от промените в климата в краткосрочен план дори може да бъдат положителни и да се изразят в явления като повишаване на земеделската реколта, например. В дългосрочен план, обаче, ситуацията далеч не е толкова оптимистична, смята той.

„Европа има план до 2050 г., но сложните решения ще са след този период. Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г.“, каза Никсън в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Едно от големите предизвикателства и основна тема, която държавите трябва да обсъдят в споразумението за Зелената сделка, е как да се осъществи екологичният преход, за да се запази устойчивостта на банките.

„С климатичните промени все по-често ще ставаме свидетели на крайни екологични явления като пожари и наводнения. Те могат да окажат влияние върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните емисии и ограничаването им ще постави някои сектори в неизгодна ситуация, което също ще окаже влияние на банките“, обясни Никсън.

В студиото на „В развитие“ Никсън коментира и как ръстът на инфлацията засяга нормализацията на монетарната политика на еврозоната.

„ЕЦБ отдавна се представя под очакванията ни за постигане на целевата 2% годишна инфлация. Може да се каже, че Европа има нужда от по-агресивни стимули и по-ниски лихви. Явно ефектът на високите енергийни цени водят до значително увеличение на инфлацията. Ако тя се стабилизира, накрая централните банки, не само в Европа, но и във Великобритания и САЩ, ще трябва да реагират. Краткосрочният ръст на енергийните цени може да осуети стимулите за следващата година“, поясни той.

На въпрос на водещата дали е съгласен с прогнозите на централните банкери, че високата инфлация е преходна, макроикономистът отговори:

„Да, донякъде. Зависи какво ще се случи. Разбира се, може да очакваме пик в инфлацията, но това ще породи и вторични ефекти. Например, Брекзит във Великобритания доведе до потенциално затягане на трудовия пазар, което е може би един от най-големите негативи от това решение“, обясни той и отбелязва, че в Европа дебатът продължава да е отворен, а решенията на големите икономики и в съюза ще определят как ще се движи инфлацията през следващите 12 месеца.

Цялото интервю на реномирания макроикономист за Bloomberg TV Bulgaria гледайте тук