Българските крепости: Подвис и историята на Момчил

Българите почти нямат легенди за най-ярките фигури от средновековната си история. Няма кой знае какви народни предания нито за Калоян, нито за Иван Асен II, нито за Иван Александър. Вместо тези велики владетели народната памет е съхранила спомена за други загадъчни личности от самия край на Второто българско царство. Един от тях е Момчил, властелинът на Родопите. Именно при него ни отвежда екипът на предаването "Колела" по Bulgaria ON AIR.

За разлика от голяма част от крепостите у нас Момчиловата е съвсем лесно достъпна с автомобил. Просто хванете пътя от Смолян за Мадан и се отклонете за село Градът. Приличен асфалтов път ще ви отведе чак до подножието на някогашната цитадела Подвис. Загубена за векове, тя се появи на картата едва в последните три десетилетия след няколко етапа разкопки.

Построена е още в епохата на Юстиниан Велики върху останките от древно тракийско светилище. После първата крепост е опожарена при славянските нашествия и отново възстановена някъде около XI век. Но най-интересна е съдбата й в средата на XIV век, когато Подвис става твърдината на Момчил.

Това е един от малкото български водачи от онази епоха, за които знаем сравнително много. Роден в началото на века, дълги години той живее като разбойник по границите на Византия, България и Сърбия. Много от набезите му са в българските земи и най-вероятно това довежда до преследване от страна на цар Иван Александър. Момчил бяга в Сърбия при Стефан Душан, а после е привлечен за съюзник от Йоан Кантакузин, претендента за византийския престол в прословутата гражданска война срещу императрица Ана Савойска.

"Ние, българите, трябва да осъзнаем, че Византия е била бариерата срещу ислямския свят в Азия", отбелязва проф. Христо Матанов, историк от Софийския университет. "Малцина от българските владетели го осъзнават. Може би Тервел е един от малкото, които разбират, че ако Византия загине, се изправяме лице в лице срещу един напълно непредсказуем противник...".

През XIV век обаче отслабената Византия не играе вече тази роля. "И гражданските войни, които са пет в този период, оказват влияние. Особено втората, от 1341 до 1347. Първо, тя обезлюдява Тракия - един от все още пишещите по това време византийски историци я нарича "скитска пустиня" и място, където градовете стърчат като самотни класове след буря. Второ, след 1344 страните в тази война извикват първите османски наемници от Азия и те, със своя номадски инстикт за завоевание, намират своя път от Азия към Европа", подчертава проф. Матанов.

Момчил осъзнава значимостта на Византия като щит срещу азиатски нашественици. Първоначално той подкрепя Кантакузин, който го обявява за управител на областта Меропа - от Смолян чак до Ксанти. Но Кантакузин вика на помощ и Умур бег, предводителя на айдънските турци. Наемниците от Азия опустошават българските села и Момчил започва да воюва с тях. А воюването явно му се е отдавало: и Кантакузин, и турските хронисти пишат с възхита за бойните умения. 

Първоначално има успех срещу силите на Кантакузин и Умур бег. При Гюмюрджина императорът е разбит от българите и ударен с меч, но го спасява шлемът му.

През лятото на 1345 обаче щастието се обръща. На 7 юли Момчил отива в крепостта Перитор, подготвен за дълга обсада. Но населението й неочаквано отказва да му отвори вратите. Българският отряд остава заклещен между стените и поне пет пъти по-многобройния противник. Родопският владетел загива в битката. Трогнатият от смелостта му Кантакузин го оплаква на бойното поле и позволява на жена му и на братовчед му Райко да се върнат в родината.

Според някои предания Райко се връща в Подвис и остава да владее близките села. А неговите потомци създават Райково, днешния квартал на Смолян. Дали в тази легенда има късче истина, едва ли някога ще научим. Но Момчиловата крепост остава да пази спомена. И в добавка към него ще ви нагости и с прекрасна гледка към някогашните земи на Меропа.

Още снимки на крепостта вижте тук