Сурова красота може би е точното определение за Татрите – планинският масив, който обединява Словакия и Полша. Непристъпни скалисти върхове, шеметни стръмнини и изумрудени езера привличат и очароват от първия миг, но и веднага респектират. Днес в "Без будилник" ще бъдем именно там, където царства дивата коза.
Татрите са планински масив в Западните Карпати с най-висока точка в Словакия - 2655 м при връх Герлаховски щит. И това е един от случаите, в които цифрата за височината съвсем не е всичко! Изграден от гранити и варовици, масивът в голямата си част е недостъпен за пешеходен и дори за алпийски туризъм.
Всъщност планината предлага тежки изпитания и за най-подготвените, затова неслучайно има периоди, в които е затворена за туризъм. Казвам планината, понеже Татрите са си в Шенген и българската ни група имаше щастливата възможност да достигне безпрепятствено и двете коти на връх Риси - от полска и от словашка страна. Няколко метра ги разделят, изглеждат почти идентично, но не и гледката от тях.
Но като за начало, Татрите в Полша бяха нашата цел за няколко дни. Отлична отправна точка за тях е полският курорт Закопане. Има и прекрасни хижи, но малко на брой за наплива от хора, който буквално залива планината.
Планинският туризъм в Полша е истински национален спорт. Първото ни впечатление беше именно от тълпите туристи, основно поляци. От ранните сутрешни часове до късните вечерни хиляди са по пътеките в Татрите. Има и съвсем невръстни пеленачета, които родителите носят на ръце или возят в количка, за да бъдат сред природата.
Другото, което също веднага се набива на очи, е липсата на коли в националния парк. Съвсем в началото му има бариера, след нея продължителен асфалтов път. Ако не ти се "бие крак" по него, може да се качиш на конска каруца, управлявана от поляци в традиционно облекло. Удоволствието е около 50 лв., но наистина спестява доста излишен път.
За парка има входна такса, която е символична (около 2-3 лв.), но може би също обяснява защо поддръжката е на ниво – хубава маркировка и табели и идеално поддържани хижи. От камък и дърво, условията в тях са наистина като за хотел. Менюто е пребогато, наливната бира е хубава и може да платиш с карта. Боклукът естествено се събира разделно.
Местата обаче са кът и уикендите обичайно се запълват в самото начало на годината. Ние имахме удоволствето да пренощуваме една нощ в полска хижа. Единственото, което напомняше, че не сме в хотел, бяха общите помещения и двуетажните легла.
Във Високите татри в Полша почти липсват пътеки, каквито ги познаваме от нашите планини. Болшинството са буквално постлани с камъни, често оформящи стръмни стъпала. Казаха ни, че целта е планината да бъде максимално достъпна, имало дори пътеки, подходящи за хора с колички.
Характерна особеност са многото езера с кристално чиста вода. В тях плуват риби, но и патици, които съвсем не се смущават от близко насочените обективи. В единия от дните имахме късмет да видим кошута, която кротко пасеше на метър-два от оживена пътека. Явно никой тук не притеснява животните, а и те са свикнали с потока от хора.
Основна цел в плановете ни беше изкачването на най-високата точка на Полша, върхът Риси (2 499 м). Както вече стана дума, котите са две - от полска и от словашка страна. Втората е малко по-висока, но казват, че достигането й е по-лесно, доколкото изобщо тази дума може да се употреби за маршрутите в Татрите.
Отправна точка за върха е езерото Морские око, което само по себе си е една от известните забележителности в националния парк. То е най-голямото и едно от най-дълбоките - над 50 метра. До върха следват около 4 часа и половина стръмно изкачване, а езерото е една от съпътстващите гледки – все по-високо и по-високо. В края си участъкът е обезопасен с вериги, а разминаването не е лесно и като цяло е доста сравнимо с магистрала. Но няма как, тясно и стръмно е и заради безопасността всички се изчакват.
Всъщност върховете, които заобикалят Морские око, се издигат на около 1000 метра над повърхността му. Името идва от стара легенда, според която езерото се свързва с морето чрез подземен канал. Макар че този ден Риси беше забулен в мъгла, чувството, че си преодолял такава нелека цел, беше божествено.
"Планината винаги има последната дума" - много точна реплика от известен филм, която прекрасно описва и нашето приключение в Полските Татри. В единия от дните, когато заваля, беше немислимо изкачването на предвидения по програма връх, а в друг изобщо не успяхме да стъпим в планината заради проливен дъжд. Така че когато слънцето грее над Татрите, си е истински празник!
Именно така беше в прехода ни към Кожи виерх (Kozi Wierch), издигащ се над Долината на петте езера. Маршрутът към него също е много живописен и донякъде не беше изненада, че видяхме снимаща се двойка младоженци. След фотосесията булката ловко вдигна полите на роклята и ги завърза около кръста си, с което разкри къси панталони и туристически обувки. Ех, тези поляци!
Върхът е част от известната Orla Perć - пътеката на Орела, най-трудният маршрут, по който десетки алпинисти са загубили живота си. Пътеката е много опасна и преминава главно по протежение на планинското било. По нея има многобройни обезопасителни съоръжения - стълби, вериги, метални стъпки. В този ден също не липсваха смелчаци, а докато слизахме от Кожи виерх нататък прелетя няколко пъти спасителен хеликоптер. Едновременно се възхищавахме на това, че тази част от планинското спасяване очевидно тук не е проблем и пожелавахме пострадалите да се възстановят бързо.
Финалът на нашето пътешествие беше в Краков - старата столица на Полша. Градът впечатлява с богатството на културни паметници, арт магазинчета и неизменно вкусната местна храна. Приключението ни завърши и с надеждата, че отново ще се върнем в Татрите, защо не в Словакия този път.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Nasdaq задълбочава спада си, след като OpenAI реши да отложи излизането на борсата
Половината от енергията в Китай ще бъде зелена до 2030 г.
Стоил Цицелков: Разочарованието тласна Перу надясно, но не с идеологически завой
Рекордните горещини топят напредъка на френските националисти
"Всеки е сам за себе си" в битката на Европа и Азия за природен газ
Рецепта за италианския кекс чамбела с праскови
Музика се носи в село Маноле денем и нощем: "Полицаите си затварят очите"
3 растения, които никога да не садите в двора си
След новия състав на ЦИК: Накъде отива изборната реформа?
Путин се срещна с Лукашенко, Зеленски призова за мир след нови жертви в Украйна
Удар! Англия изгуби двама титуляри заради контузии
Договорен! Милан чупи трансферния си рекорд за Рамош
Лудите цифри зад хеттрика на Дембеле
Дембеле и Франция попиляха резервите на Норвегия
Червен картон на бивш футболист на Левски отвори пътя на Сенегал към 5:0
Огромно име отряза Лудогорец
Любовен хороскоп за 29 юни – 5 юли
Таро карта за 27 юни, събота
Дневен хороскоп за 27 юни, събота
Кутмач (бял мъж) – традиционна рецепта за Петровден
Какви промени очакват всяка зодия през юли 2026
Трапезата за Петровден на 29 юни
Основните причини за смърт сред българите са болестите на органите на кръвообращението
ЕС открива процедура за свръхдефицит срещу България
"Евронюз": С позицията си за патриарх Кирил Радев усложнява преговорите в ЕС за санкциите срещу Русия
Невиждани горещини в Европа: Температурите достигнаха 45 градуса, жертвите вече са 212
От космоса: Черно море и Босфора в млечносин тюркоаз
Богомил Николов за Бюджет 2026: Да го мислят децата ни
Космически сблъсъци може да са забавили появата на континентите и живота на Земята
Капсула на времето: Страховити прогнози, направени от AI, ще бъдат съхранени за бъдещето
Европа е под червена тревога: Рекордни горещини и човешки жертви
НАСА: Тюркоазени нюанси в Черно море
Телескопът „Евклид“ на ЕКА засне най-детайлния образ на ядрото на Млечния път
Откриха най-стария кратер на Земята? Учени разкриват изгубен космически сблъсък