Е-drive разсейва софийския смог и едни пет мита

Според статистиката, Солт Лейк Сити е градът с най-замърсения въздух в САЩ. Средното количество фини прахови частици там е 69 микрограма на метър, понякога достига 160.

В Пекин, пословичен с непрогледния си смог, концентрацията често е 300 микрограма на метър. В София в първите дни на януари станциите в Павлово, Надежда и Красно село отчетоха цели 450 микрограма на метър.

Тъкмо замърсяването в градовете е главният тласък за налагането на електромобилите и плъг ин хибридите. Те имат и много други предимства, разбира се: завидна динамика, минимален шум, много ниски разходи за експлоатация.

Но основната причина за съществуването им е точно тази: че могат да се движат в града, без да добавят нищо към атмосферата му. В град с над милион автомобила като София, това би имало огромно значение. Проблемът със софийския въздух стана видим с просто око в последните години - до такава степен, че бе забелязан дори от общината, която подготвя мерки за борба със замърсяването. Но най-важната мярка е да научим малко повече за смога - и да разсеем някои упорити митове, свързани с него. На това е посветена днешната ни статия в e-drive academy.

МИТ №1: НЕ СА ВИНОВНИ КОЛИТЕ. Всеки втори шофьор в София ще ви каже, че за замърсяването са виновни топлоцентралите, печките, "инверсията" - само не и собственият му автомобил. Тази заблуда идва от смесването на онези отпадни продукти, които предизвикват смога, с парниковите емисии (начело с въглеродния диоксид). Последните са отговорни за глобалното затопляне и е истина, че автомобилната индустрия е относително малък замърсител, сравнен със селското стопанство или корабоплаването.

Но емисиите, които ни тровят въздуха в градовете, са други. Те са букет от най-различни опасни вещества - серен диоксид, прахови частици, азотни оксиди, летливи органични съединения. Изпускат се навсякъде, където има горене на органична материя - в печките на дърва, ТЕЦ-овете на въглища и т. н. В България обаче след налагането на европейските директиви топлоцентралите преминаха към природен газ. Вярно е, че в София има цели квартали, които се отопляват с печки на нафта или въглища през зимата. Но те са капка в морето от автомобили - и то предимно стари, дизелови автомобили без филтър за твърди частици. Няма надеждна статистика колко коли се движат в столицата. По някои предположения отдавна са над 1 милион - пет пъти повече, отколкото към края на 80-те.

МИТ №2: СМОГЪТ Е НАЙ-ЛОШ ПРЕЗ ЗИМАТА. Отоплителният сезон и прословутите софийски температурни инверсии имат видим ефект върху смога. Но всъщност той е най-опасен през лятото, в най-горещите и слънчеви дни. Защото тогава под влияние на слънчевите лъчи азотните съединения, изпускани от ауспусите, се свързват с летливите органични съединения като бензен, формалдехид и пр. Тази реакция създава най-различни вредни продукти, но най-вече озон.

Във високите слоеве на атмосферата тази алотропна форма на кислорода е подчертано полезна - тя поглъща част от смъртоносната слънчева радиация. Но ако я вдишваме, си е чиста отрова. Озонът е свръхреактивен. От свързването му с водата (по лигавицата и в белия ви дроб например) се получава водороден пероксид - веществото, използвано от фризьорите за изрусяване. Вдишването на озон предизвиква най-различни респираторни заболявания. Световната здравна организация изчислява, че 5% от смъртните случаи от рак на белия дроб са предизвикани от замърсен въздух (или 800 000 случая годишно).

МИТ №3. ПРАХЪТ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШЕН. Видимите с просто око прашинки, с диаметър около 10 микрометра, също са опасни за здравето, но голяма част от тях се филтрират от естествените ни защити - лигавицата на гърлото и носа, фините косъмчета в ноздрите и пр. Двигателите с вътрешно горене обаче изпускат т. нар. фини прахови частици, или PMI 2.5 (защото диаметърът им е под 2.5 микрометра - 1/30 от дебелината на косъм). Тези частици безпрепятствено достигат белия дроб и оттам попадат в кръвоносната система. Свързват се с холестерола в кръвта и го правят "по-лепкав" и по-склонен да образува прегради. Затова и в градовете със замърсен въздух рискът от инфаркт е с 10-15% по-висок.

Впрочем, в смога има и още по-дребни съставки, наричани наночастици, под 100 нанометра в диаметър. Ефектът им върху здравето тепърва се проучва.

МИТ №4. СМОГЪТ ВРЕДИ САМО НА ДРОБОВЕТЕ. Всъщност замърсеният въздух се отразява на цялото тяло. Споменахме сърдечно-съдовите заболявания. Освен това той стимулира настинките и грипа, предизвиква кожни проблеми - от акне до екзема. Смогът е чисто физическа преграда за ултравиолетовите лъчи, което е добре като превенция срещу рак на кожата, но намалява количествата витамин D, които тялото ви синтезира, и води до рахит при децата.

А последните изследвания сочат, че мръсният въздух има сериозен ефект и върху мозъка. Кейлъб Финч, професор в Университета на Южна Калифорния, доказа убедително, че фините частици влияят върху гена APOE4, който е критичен за появата на синдрома на Алцхаймер. Изследванията на Финч сочат, че при възрастни жени от градове с много смог рискът от това все още напълно нелечимо заболяване се увеличава с цели 81%. Независимо проучване на Бостънския университет сочи, че децата, изложени на замърсяване, се представят по-зле на тестовете за интелигентност.

МИТ №5. НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ. От години ни се втълпява, че на автомобилния пазар у нас не могат да се въвеждат по-строги екологични норми заради ниската покупателна способност на населението. Това щеше да е смешно, ако не беше толкова опасно. Да се въвеждат екологични норми не означава автоматично да се преследват старите автомобили. Но би било добре данъчните власти например да правят разлика между 30-годишен дизелов двигател без филтър за фини частици, и 30-ггодишен малък бензинов мотор с газова уредба.

В перспектива единственото решение за смога в градовете е да се премине към електрически транспорт - било зареждан от мрежата, било с водородни горивни клетки. Емисиите от него също не са нулеви, разбира се, защото зависи как е произведено електричеството, с което го зареждане. Но България, която вече покрива над 18.4% от потреблението си от възобновяеми източници, няма проблем в това отношение. Въпросът е дали държавата ще се замисли най-сетне как да направи електромобилите по-достъпни за хората. Някои експерти твърдят, че субсидирането им и прилагането на схеми за изкупуване на стари автомобили, в перспектива дори носят повече приходи от ДДС. Но дори да не е така, със сигурност разходите по такива пера ще са по-малки от колосалните пари, които в момента България харчи, за да лекува натровените си граждани.