Ракети на САЩ в балтийските страни и Полша – опасни ли са за Русия?

Страните от НАТО, разположени около Русия, активно усилват системите си за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО). Полша например финализира вече преговорите за покупка на американски зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) с голям обсег "Пейтриът ПАК-3", а балтийски страни като Естония и Литва все приканват НАТО да разположи на тяхна територия системи за ПВО. Всичко това естествено се мотивира с познатата формулировка - "за защита от евентуална руска агресия". Нека видим дали подсилването на натовската ПВО край нашите граници заплашва Русия, пише Леонид Нерсисян от РЕГНУМ.

Ще плати ли Полша за "Пейтриъти" 3 милиарда долара повече?

Първите достоверни данни, че полското ръководство планира да купи американски ЗРК, датират от октомври 2016 г. Тогава ставаше дума за сделка в размер на 5,6 милиарда долара за 8 батареи "Пейтриът ПАК-3".

Още през юли 2017 г. министърът на отбраната на Полша Антони Мачеревич заяви, че страната му е подписала с Пентагона споразумение за доставка на 8 батареи ЗРК "Пейтриът ПАК-3" на стойност 7,6 милиарда долара. Договорът обаче явно е поскъпнал отново - на 17 ноември 2017 г. Държавният департамент на САЩ одобри сделката, но вече в размер на 10,5 милиарда. Така Полша може би ще трябва да плати почти с 3 милиарда долара повече (38 на сто), отколкото бе предвидила.

С оглед размера на военния й бюджет - 9,6 милиарда долара през 2017 г., поскъпването може да е критично: в крайна сметка или да промени количествените параметри на доставките, или да ги осуети изобщо. При всяко положение Полша ще се помъчи да продължи пазарлъка с публично позоваване на руската заплаха.

Естония и Литва искат ПВО безплатно

В края на юли 2017 г. премиерът на Естония Юри Ратас заяви след среща с вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, че двамата са обсъдили разполагане на "Пейтриъти" в страната му. Но отбеляза, че не са постигнати никакви конкретни договорености в тази връзка.

Въпросът за разполагане на натовски системи за ПВО в Балтика бе повдигнат и от литовския министър на отбраната Раймундас Кароблис, който впрочем оцени скептично изгледите за осъществяване на идеята, тъй като по думите му в Европа няма "излишни" средства за противовъздушна отбрана. Трябва да посочим, че измежду балтийските държави тъкмо Литва инвестира най-много за развитие на въоръжените си сили. Нещо повече, военният бюджет на страната е нараснал след 2014 г. повече от двойно (от 321,8 милиона на 723,8 милиона евро през 2017 г.). Литва планира да изразходва за превъоръжаване общо 2,6 милиарда долара през периода 2017-2022 г. А в сферата на ПВО има вече и придобивка: поръчани са две батареи норвежко-американски ЗРК NASAMS със среден обсег (максимална дистанция за прехващане на целта - 40 км).

Това сериозно покачване на военните бюджети на балтийските страни впрочем не е гаранция за формиране на въоръжени сили, що-годе способни да се изправят срещу "червената заплаха". Русия пък явно няма никакви намерения да воюва със страните от Северноатлантическия съюз. При все това изброените далеч не най-успешни европейски държави (както чудесно показва крайно сериозният отлив на хора) влагат съществена част от малкото си средства в покупки на военна техника. Донякъде по-логично би било, ако се опитат да развият балтийски военнопромишлен комплекс от местно значение - с отпуснатите средства поне биха могли да отворят нови работни места.

Ще бъдат ли пречка за Русия американските "Пейтриъти" в Полша и Балтика?

Както отбелязахме, няма никакви реални признаци Русия да подготвя военна операция срещу балтийските страни и Полша. Дори ако Москва имаше такива планове, количествата ЗРК, за каквито става дума, явно са недостатъчни за възпиране на руската авиация и оперативно-тактическите ракетни комплекси, макар че могат да увеличат донякъде загубите.

Друг въпрос ще е, ако си представим хипотетичен сценарий за неядрена регионална война, включващ Скандинавия, Балтика и Полша. В такъв случай тези страни ще съберат, взети заедно, доста сериозни военновъздушни и сухопътни сили, а създаването на малко от малко ефикасен противовъздушен и противоракетен щит ще породи известни проблеми.

Налага се всъщност да уточним: сценарият за неядрен конфликт в подобен случай е твърде изкуствено предположение. При появата на заплаха за държавността на Русия военната доктрина допуска използването на ядрено оръжие. Съответно дори атака от страна на целия блок НАТО не би довела до желания от него резултат - това е общоизвестен факт.

Така стигаме до извода, че милитаризацията на Балтика и Полша цели най-вече да упражни политически натиск върху Русия и да обслужи бизнес интересите на оръжейните производители и на елитите в страните купувачи на оръжия (те също могат да спечелят от сделките). Факторът "руска заплаха" е много удобен повод за това.
 

/БТА/