Разединението в Европа носи щастие на Владимир Путин

В залите за дипломацията на Европа бият алармени камбани. През последните дни висши западни служители изразиха безпокойството си от хилядите руски сили, които се появиха близо до източните граници на Украйна.

В понеделник генералният секретар на НАТО предупреди Москва за "потенциални агресивни действия", след като украински власти изчислиха, че има 90 000 руски войници "близо до границата и във временно окупираните територии", както и в Черно море.

Държавният секретар Антони Блинкен каза миналата седмица, че САЩ са "загрижени от съобщенията за необичайна руска военна дейност" и спомена възможността Русия да "се опитва да повтори" инвазията си през 2014 г.

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел призоваха Русия да "приеме позиция на сдържаност", тъй като всеки опит за "подкопаване на териториалната цялост на Украйна би имал сериозни последици".

Въпросите, които изискват отговори са: 1) Колко непосредствено опасна е ситуацията; 2) Какво може да направи западният алианс, ако въобще има такава възможност, за да разубеди Русия от по-нататъшни провокации и 3) Какво всъщност иска руският президент Владимир Путин?

Насаме европейските дипломати и официални лица отговарят на тези въпроси, като казват, че не вярват, че ситуацията е същата като през 2014 г., когато руски оперативни служители нахлуха в Украйна и анексираха черноморския полуостров Крим.

Орисия Луцевич, украински анализатор от Chatham House, е съгласна. "Това е най-добрата война, която можете да водите, без ботуши да се удрят в земята. За разлика от 2014 г. тук не става дума за територия, а за подкопаване на упоритото движение на Украйна към Запада и казване на Запада, за демонстрация, че Русия има легитимно присъствие в този регион“.

Тези служители обаче се опасяват, че Путин е създал нещо като уловка-22, което той много се радва да използва.

Путин знае, че ако струпа войски, Западът трябва да отговори. Това означава изявления като онези по-горе от висши служители на САЩ, Франция, Германия и ЕС. Проблемът е, че изявленията и други мерки исторически не са карали Путин да спре с действията си.

"Русия демонстрира много пъти, че е в състояние да изчака санкциите", казва Катрин Клувър Ашбрук, директор на Германския съвет по външни отношения. "Путин знае, че санкциите са трудни за налагане на определени групи у дома, когато могат косвено да повлияят на германския бизнес или енергийните доставки във Франция, защото компаниите няма да могат да работят с руски компании."

Уловката-22 е, че Путин получава тласък на легитимността, когато тези западни лидери са принудени да разговарят с него, за да деескалират напрегнатите ситуации. "Всеки път, когато някой като Меркел е принуден да вдигне телефона и да говори с него за предотвратяване на криза, той става едновременно причина и решение на проблема. Това го кара да изглежда много могъщ лидер у дома, както и в други страни в Европа", казма старши дипломат от ЕС.

В Европа се разгръща друга ситуация, която може да позволи на Путин да играе едновременно враг и приятел.

Границата между Беларус и Полша е свидетел на миграционна криза, която се движи към ескалация на насилие. Във вторник сутринта напрежението ескалира, когато мигранти, опитващи се да влязат в Европа, започнаха да хвърлят камъни по полските граничари, които отговориха с водни оръдия.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко е обвинен, че е предизвикал кризата, като е насочвал мигранти от Близкия изток и Азия към границата. Внезапният приток към която и да е страна в ЕС създава реалната възможност за политическа криза и главоболие за Брюксел.

Естеството на вътрешните граници на ЕС означава, че след като сте влезли в страна като Полша, става по-лесно да се движите в рамките на блока. Това почти сигурно ще доведе до това държавите-членки да се обърнат една срещу друга, да посеят разделения в блока и да подкопаят единството на ЕС – нещо, което прави Путин и Лукашенко много щастливи.

За да направи нещата по-сложни, в момента Полша е в продължителен спор с Брюксел относно неспазването на законодателството на ЕС от страна на Варшава. Високопоставен служител на ЕС обясни пред CNN, че Полша "вече използва тази криза, за да се аргументира за единство по въпроса за миграцията. Проблемът е, че солидарността по този въпрос ще бъде възприета от Полша като сътрудничество в тяхното собствено нарушаване на правилата, което подкопава Съюза."

Макар Путин да отрича каквото и да е участие в това пренасочване на мигранти, той защити справянето на Лукашенко с кризата. Русия е и най-важният съюзник на Беларус. Тя иска Лукашенко – човек, често наричан последният диктатор на Европа – да остане на власт. Повечето анализатори казват, че е изключително малко вероятно подобна политика на конфронтация да бъде проведена без да са се провели поне консултации с Кремъл.

Този тип криза позволява на Путин да се наслаждава на подкрепата на Лукашенко и разпалването на огъня, като същевременно играе миротворец. Ако Путин даде да се разбере, че иска Лукашенко да спре, почти сигурно е, че лидерът на Беларус ще го направи.

Не е ясно какъв е дългосрочният план на Путин за двете кризи. Сигурно е обаче, че Западът изглежда разединен и безсилен, докато границите му са изправени пред превземане. Това се счита за добра новина за руския президент и кризата ще получи постоянно отразяване в руската държавна телевизия.

А и Западът изглеждаше импотентен пред руската агресия много пъти през последното десетилетие.

"Дипломатическият набор от инструменти на Запада е депресиращо празен, когато става дума за Русия", казва анализаторът по глобални въпроси Майкъл Боцюрков. Той вярва, че комбинацията от американско безразличие, когнитивният дисонанс на Европа относно това, което иска от Русия и относителната неспособност на Путин да причини каквато и да е реална вреда на по-мощните западни държави, са оставили Путин с впечатлението, че по същество може да прави каквото иска и да не бъде наказван с нищо повече от груби думи.

"Много източноевропейски държави сега са ужасени, че САЩ и техните най-близки съюзници просто вече не се интересуват от външни работи, особено след изтеглянето от Афганистан", на мнение е Бочуркив.

Колкото и сериозни да са ситуациите и в Украйна, и в Беларус, напълно е възможно те лесно да бъдат обяснени като предизвикани от относително слаби лидери като Путин и Лукашенко, които свиват мускули в части на света, за които знаят, че могат да им се размине. Реално погледнато, Путин просто не е голяма заплаха за Запада.

Трагедията на тази реалност е, че за тези, които живеят в неговата сфера на влияние, липсата на отблъскване от международната общност означава, че човек, който презира да играе по правилата, има абсолютна власт над живота им. Дали това се превръща в достатъчно силен стимул за страни като САЩ, Германия, Франция и Обединеното кралство да действат, ако агресията се влоши, наистина може да се гадае.