Военни офанзиви, напрежение - предизвикателства пред Турция през 2019 г.

Приключващата 2019 година може да бъде окачествена като година на изключително сериозни предизвикателства във външната политика на Турция. Анкара заложи главно на въпроса, свързан с националната й сигурност, като купи зенитно-ракетните системи С-400 от Русия, предприе широкомащабна военна офанзива срещу кюрдските милиции в Северна Сирия, както и операция срещу свързаните с тях бойци в планините на Северен Ирак.

Годината бе белязана от изключително тесни контакти и сътрудничество в редица сфери с Русия, докато отношенията с другата мегасила - САЩ бяха много обтегнати, както и през 2018 г., когато на практика удариха дъното.

През летните месеци в Турция започнаха доставките на компоненти от системите С-400. Вашингтон реагира гневно, като многократно призоваваше Турция да се откаже от руските системи и заплашваше да наложи санкции.

Наказателните мерки от страна на САЩ не закъсняха, като Турция бе изключена от програмата за съвместно производство на изтребителите от пето поколение Ф-35, в която Турция е едновременно производител и купувач.

Във връзка с разногласията заради системите С-400 високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ заяви, че Турция трябва да се "отърве" от руските комплекси, за да преодолее безизходицата с Вашингтон. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък миролюбиво обяви, че Турция има намерение до април 2020 г. да уреди разногласията със САЩ относно покупката и експлоатацията на комплексите С-400.

Междувременно през цялата година продължиха търканията между Турция и САЩ във връзка с настояването на Анкара за екстрадиране на лидера на Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО) Фетхуллах Гюлен от САЩ (според Анкара ФЕТО стои зад опита за преврат в Турция през юли 2016 г.). Остана и напрежението заради съдените в Турция служители на американски дипломатически представителства в страната.

Изключително болезнен въпрос за Анкара е подкрепата на САЩ за сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН) в рамките на борбата им срещу джихадистката групировка ДАЕШ ("Ислямска държава"). Турция отдавна настояваше Вашингтон да спре да въоръжава сирийските кюрди. В началото на есента американските сили започнаха да се изтеглят от Сирия, като по този начин на практика оставиха сирийските кюрди сами. Вечният кошмар на Турция, свързан с осъществяването на идеята за формиране на държава Кюрдистан, доведе до нова антитерористична операция на изток от р. Ефрат, насочена срещу Силите за защита на народа, които според Анкара са свързани с терористичната групировка ПКК (Кюрдска работническа партия). И така на 9 октомври Турция предприе най-голямата трансгранична офанзива в модерната си история след операцията в Кипър през 1974 г.

Анкара разгърна операцията "Извор на мира" главно с цел да изтласка кюрдските подразделения от 30-километровата зона по дължината на турската граница. Няколко месеца по-рано турските въоръжени сили започнаха и трансграничната акция "Лапа" срещу бойци от ПКК в Северен Ирак.

Офанзивата "Извор на мира" в Североизточна Сирия разтревожи западните съюзници точно толкова, колкото и свързаният с операцията проект на Анкара да премести до два милиона сирийски бежанци на територията, "прочистена от терористи". От началото на кризата в Сирия Турция е приела над 3,7 милиона бежанци, за които по данни на властите са били похарчени 40 милиарда долара.

Броени дни след началото на мощната турска инвазия в Северна Сирия военната операция бе преустановена. Бойните действия бяха спрени, след като Анкара сключи две отделни, изгодни за нея, споразумения с Вашингтон и Москва, предвиждащи изтегляне на СЗН от техните позиции в района в близост до турската граница.

Според турски анализатори операцията в Сирия "с високо напрежение, сериозна борба и болезнени жертви постигна повечето, ако не и всички поставени цели". Високопоставени турски представители също обявиха, че Анкара е получила удовлетворение на всичките си искания по въпроса за СЗН, "без да прави и най-малка отстъпка".

След туширането на напрежението във връзка с военната офанзива в Сирия турският президент Ердоган реши да приеме покана от американския президент Доналд Тръмп за посещение в САЩ. След ноемврийската среща във Вашингтон Тръмп заяви, че тя е минала "чудесно и е била много продуктивна", като добави, че той е "голям фен на турския президент".

Тази симпатия на Тръмп към Ердоган е смятана от мнозина за единствената причина, поради която отношенията между Турция и САЩ не са напълно провалени. Според турския анализатор Сонер Чагаптай "компонентът Ердоган-Тръмп в американско-турските отношения е наистина единствената част, която понастоящем работи добре".

Трябва да се отбележи, че двете съюзнички в НАТО имаха кратък момент на сближаване и след операцията за ликвидиране на лидера на терористичната групировка "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади в Сирия. След успешната акция стана ясно, че Турция и САЩ са водили интензивни преговори и са обменяли информация в нощта, в която американските специални сили извършиха мисията за ликвидиране на Багдади. Тръмп благодари на Турция за съдействието.

През декември обаче се стигна до ново обтягане на турско-американските отношения, след като американският Сенат единодушно прие резолюция, признаваща избиването на арменци в Османската империя през 1915 г. за геноцид. В края на октомври подобна резолюция бе приета и от Камарата на представителите. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу осъди решението, като заяви, че това е "политическо шоу".

Междувременно на 17 декември американският Сенат прие бюджета за отбрана за 2020 г., в който се предвижда налагане на санкции на Турция във връзка с покупката на руските системи С-400 и санкции срещу проекта "Турски поток". Турското външно министерство обяви, че приетият текст съдържа враждебни елементи спрямо Турция.

Още миналия месец Анкара обяви, че много добре знае, че причината за подготвяните санкции се крие "в разочарованието на определени кръгове, което е свързано със съкрушителния удар, който Турция нанесе на проекта, подготвян от дълго време за Северна Сирия". Според Анкара това представлява "неуважение към стъпките, насочени към обезпечаване на националната сигурност на Турция".

На фона на всичко това наскоро високопоставени руски представители обявиха, че Москва се надява да сключи сделка за доставки в Турция на още ракетни системи С-400 през първата половина на идната година. Най-вероятно подобен ход ще обтегне още повече отношенията между Турция и САЩ.
 

/БТА/