Президентите на Русия и Беларус се срещнаха в петък миналата седмица, за да обсъдят задълбочаването на икономическите връзки между двете страни, които са близки съюзници. В същото време в Минск се засилват опасенията, че Москва иска в крайна сметка да подчини своя съсед, пише Асошиейтед прес.
Срещата в Санкт Петербург беше втората за този месец между руския президент Владимир Путин и дългогодишния му колега от Беларус Александър Лукашенко.
Поздравявайки Лукашенко в началото на преговорите в петък, Путин заяви, че е постигнат известен напредък в уреждането на нерешените проблеми. Но руският министър на икономическото развитие Максим Орешкин каза след преговорите, че двете страни не са успели да намерят решение на ключови разногласия за петрола и газа.
Преговорите предизвикаха протести на опозицията в Беларус, където мнозина се опасяват, че по-тесните връзки с Русия може да отслабят независимостта на Беларус. Подобни опасения бяха подхранени от анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Москва през 2014 г. и подкрепата на Русия за сепаратисткия бунт в Източна Украйна.
Над 1000 протестиращи се събраха в петък в беларуската столица Минск, носейки плакати, на които пишеше "Първо Крим, после Беларус" и "Спрете анексията!"
Путин, който този месец отбелязва две десетилетия на власт, е сдържан по отношение на политическото си бъдеще след края на сегашния му мандат през 2024 година. В четвъртък той хитро се измъкна от прекия отговор на въпрос дали би могъл да удължи управлението си, като се прехвърли в нова управленска роля, заставайки начело на съюз между Русия и Беларус.
Тази идея притеснява някои жители на Беларус.
"Няма да позволим на Путин да стане президент на нова руско-беларуска държава през 2024 година. Никога няма да се върнем в империята", каза Павел Северинец, организатор на петъчния протест в Минск.
Полицията не се намеси в протичането на неразрешения протест, макар че обикновено беларуските власти разпръсват митингите на опозицията.
"Лукашенко не иска да стане губернатор на руска провинция", заяви 20-годишният студент Пьотр Рудкевич, един от участниците в протеста.
През 1997 г. Русия и Беларус подписаха споразумение за създаване на съюз, което предвижда тесни политически, икономически и военни връзки, но не стига до създаване на обща държава.
Лукашенко, който управлява Беларус в продължение на повече от четвърт век и не е особено толерантен към инакомислието, разчита на евтината руска енергия и руските заеми, за да укрепва икономиката в съветски стил на своята страна.
Неотдавна Кремъл засили натиска над Беларус, повишавайки цените на енергията и намалявайки субсидиите. Руски представители казват, че Минск трябва да приеме по-близка икономическа интеграция, ако иска да получава по-ниски цени на руската енергия.
Очевидно опитвайки се да получи отстъпки, в петък Лукашенко подчерта ролята на Беларус като военен съюзник на Русия и партньор в областта на сигурността - аргумент, който е използвал неведнъж в миналото, за да получи повече субсидии от Москва.
"Създадохме единно отбранително пространство и нашите служби за сигурност поддържат тесни контакти", каза Лукашенко на Путин в началото на преговорите.
Но руският президент показа, че подобни тактики няма да свършат работа този път. Той казва, че Беларус не може да получава петрол и газ на цените, на които Русия ги продава на вътрешния си пазар, ако не приеме тясна координация на икономическите и финансовите си политики и създаване на междудържавни структури.
"Това е огромна задача и тя може да се извърши само ако има политическа воля от двете страни", каза Путин на годишната си пресконференция в четвъртък.
/БТА/

Липсата на яснота около войната с Иран отново помрачи търговията на Wall Street
Кристофор Павлов: България може да си позволи да отлага проблема с високия бюджетен дефицит
Кадър на деня за 2 април
Румъния е похарчила 1 млрд. евро, за да защити валутата си през март
Европа прави обратен завой спрямо ядрената енергия
Свилен Колев: Покупателната ни способност се доближава до средното ниво в ЕС
Меркурий в тригон с Юпитер: Вселената изпраща вдъхновение на 4 зодии
Елдата: Безглутенова суперхрана с много ползи за здравето
Червено вино, бира или водка - какво наистина вреди на тялото
Късна емисия
Трансферна бомба: ЦСКА продава Лапоухов за 4 млн. долара
Спортът по телевизията днес, 3 април
Мачовете по телевизията днес, 3 април
Джон Хигинс пак обърна Марк Селби от 5-8 до 10-8
Новият бос на Тотнъм: Ще водя отбора и през следващия сезон
Феновете на ПАО си тръгнаха разочаровани от София
Какво се прави на Цветница – обичаи за здраве
3 домашни десерта за Цветница
Таро карта за 3 април, петък
Дневен хороскоп за 3 април, петък
Ароматен кекс с бадеми за Цветница
Турският актьор Рамазан Тетик почина на едва 37 години
"Политико": България иска помощ от ЕС срещу намеса в изборите
Дечев към варненските полицаи: Бъдете безкомпромисни
Кремъл принуждава работодателите да изпращат по двама служители за фронта в Украйна
Турция ще командва група на НАТО за Черно море до 2028 г., после поемат България или Румъния
Искане за изтегляне на американска техника от България би било необосновано
Тръмп не може сам да изтегли САЩ от НАТО, но може да отслаби алианса
Хората говорят все по-малко, установиха психолози
Voyager и Icarus Robotics ще тестват свободно летящ робот на МКС
Два редки метеорита за девет дни: Какво показват данните за болидите през 2026 г.
Meta пуска нови умни очила с разширени възможности за корекция на зрението
Товарният кораб „Прогрес МС-35“ потегли към Байконур за подготовка за полет до МКС
Учени откриха зловещи структури под ледовете на Гренландия