Иван Калчев-Глиги е един от тримата официално обявени български легионери, които се сражават във и за Украйна. Ето какво пише бившият кандидат-депутат от ДБ, известен протестър и еколог в своя репортаж за OFFNews, разкриващ как тече живота в Украйна 3 месеца след началото на войната:
"В ранната неделна сутрин, още преди изгрев, по прашния селски път мина колона бетеери. Наши. А по обяд при съседите дойде на гости приятелско семейство с две деца. Съседи са ни, защото окопите ни са в гората срещу тяхната къща.
Къщата е кирпичена, едноетажна, с по два прозореца на всяка стена. Отстрани има още една по-стара къщурка и барака за инструменти. Всички покриви са от етернит.
Отпред ограда няма, между къщата и пътя има поляна. На дъба виси люлка. Докато пиша, чувам как децата си играят с кучетата и котките. Кучетата нощем идват и се разхождат с нас докато патрулираме. Не знам кое куче от коя от съседските къщи е, може би и те самите са се подвели по акъла на котките, че всеки в селото има задължение да ги храни и да си играе с тях. Вече спряха да се плашат от експлозиите на земята и във въздуха.
Дори и в условия на война тези деца си играят на поляната в по-безопасна среда, докато у нас извеждаме нашите по градинките с повишено внимание. Даже и по вилите се страхуваме да ги пуснем извън дворовете, защото отвън прелитат тунинговани "беенвета" и "жипове".
Тук в селото електрозахранването е прекъснато. Не изглежда като на някого да му прави впечатление. Ако ти трябват дърва за печката - излизаш от къщата, пресичаш пътя и си в гората, току до нашите окопи. Да сечеш няма нужда - нападали клони има колкото щеш. Няма и следи някога да е имало сеч в гората.
Хората си копаят градините, ходят с тубите за вода, гледат си животните. Забранено им е да говорят с нас, но не и да ни носят кисело мляко и домашно сирене. Те и така ни ги носят, без да разговарят. Само един ни заговори, да обясни как ни чул че кашляме лошо и затова ни сварил чай "от треви".
А у нас защо, без никой да ни обстрелва с артилерия, си загубихме селата? Не само си запуснахме дядовите къщи, ами и бабите зарязахме там на доизживяване.
Без никой да ни напада горите, сами ги палим и изсичаме до голо. Защо и за какво? За пелети? За пари? Никой не е тръгнал да ни дебаркира на плажовете, а сме ги залели с бетон. Диверсанти ли ни тровят водите? Не, ние самите.
И не е само това. През украинските градове минахме набързо. Но не видях никъде паркирани по тротоарите коли. Ще кажете - избягали са. Ама и счупени плочки не видях, нито коловози в градинките или разкаляни междублокови пространства. Новото строителство не руши историческите сгради и не откъсва от парковете.
Където има дупки по пътищата, са от снаряди. Ще ги запълнят, още преди да е свършила войната. А нашите ще си останат.
Тук хората не са се отчуждили. Не са се оградили с двуметрови дувари, не залостват кепенци. Не са вдигнали къщи като прогимназии. Може и да не знаят какво ги чака, но знаят откъде идват, кои са и къде се намират.
А ние се загубихме. Загубихме си връзката и със селото, и с природата. Не корените - хората нямаме корени, загубихме си родовата памет. Загубихме си традициите и ги заменихме с някакви фалшиви ритуали като от меню на Балкантурист. Загубихме си традиционните ценности.
Трудолюбие. Скромност. Спестовност. Просвещение. Вяра. Морал.
От времената, когато даскалът е бил най-уважавания човек в селото и "напред, науката е слънце", през рабфака и "учи, за да не работиш" до "примоция в унесесе". Образованието на децата не трябваше ли да е отговорност на родителите, а не на държавата?
Май никога християнството не е било силно по нашите земи, но защо заменихме морала и устоите с поклонения пред чудотворни икони? Загубихме и вярата, вътрешната вяра, която не се мери в свещи и кръстове. Можем ли все още да различаваме добро от лошо?
Тук в Украйна покривите на селските къщи са етернитови, а на църквите - златни. Във всяко бедно село. Във всяко!
Съседите си работят нещо по двора. Мъжът все е с работни дрехи, а жената обикновено се вижда отдалеч заради оранжевите градински ръкавици, но онази сутрин излезе по бялата ленена премяна с широките ръкави и крачоли и с тях попи росата от зелената поляна. А преди слънцето да се вдигне, стоманата на автомата е толкова студена на пипане.
Загубихме си същността. Забравихме да се усмихваме, сложили маски за пред шефовете или клиентите. Силните независими жени забравиха как се берат билки по изгрев и как се закичват цветя в косите. Мъжете забравихме свещения завет на дедите. И децата си изчанчихме - по наше време беше нормално момчетата да счупят прозорец с топка или прашка, а юношите - да се сбият за момиче. Сегашните в тикток ли ще направят онези глупости и грешки, които са необходими, за да може момчето да се превърне в мъж?
Всъщност колко Българии загубихме? Една премазана под галоша на червената армия. Май оттогава насам не сме имали силен лидер. Има ли личност от последните 70 години, за която в учебниците по история ще пише "национален герой"? Въпросът не е към пиарите.
Трите фалита през тоталитарния режим за една загубена България ли ще ги броим или за три? И после още една, в червените куфарчета, източените банки, пирамидите, групировките и трибуквените застрахователи. Напоследък градовете ни заприличаха на европейските, а и ние се почувствахме европейци. А можехме това да сме го направили преди 20 години.
Още колко потъна в къщите за тъщи, терасите, студения резерв, кюлчетата, ремонтите на ремонтите, тръбата за мордорски газ?
И сега май сме напът да загубим още една. Заменихме връзките с линкове. Приятелствата - със социални мрежи. Прозорецът с безброй врати - с инвестиционен портфейл и биткойни. Живеем по един човек в апартамент и се виждаме с родителите само на национален празник. Американизирахме се, в лошия смисъл.
А както се казва по холивудските военни филми - търсенето на удобства ще те убие. На война - персонално, в мирно време - ако колективно все отлагаме промените, избягваме трудните избори.
В селото кукурига петел и се чува детски смях. Пчели жужат по ябълките и вишните. Над мен дърветата се поклащат от вятъра и прискърцват. Зад хълма се взривяват снаряди. Бихте ли заменили епизодична роля във войната за главната роля в клетката? С всеки ден намирам все повече смисъл да съм тук", написа Иван Калчев-Глиги.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Енергийният шок вече определя финансирането за центровете за данни в Азия
Египет ще изкупи целия газ от кипърското находище "Афродита"
Примирието в Иран - глътка въздух, а не край на кризата
Броят на седмичните молби за помощи за безработица в САЩ се увеличава
S&P 500 се понижава, докато цената на петрола расте*
42% от всички нови пенсии в България през 2025 г. са инвалидни
Колко устойчив е туристическият ни сектор и какъв летен сезон да очакваме?
Дробилки за клони - как да изберем правилния модел за вашите нужди
Високите цени на горивата спират някои хора от пътуване за Великден (ВИДЕО)
Борисов: ГЕРБ е зад Украйна, благодарение на нас пътувате и сте с една валута с европейците
Централна прогноза
Спалети ще се обвърже с Ювентус до 2028 година
Ландо Норис отново е с хубавата Маги + СНИМКИ
Бивш на ЦСКА изригна: Пребих го от бой… Човекът е 1.95 м и 100 кг…
Звезда отново го направи с Барса
Яник Синер с драматична победа в Монте Карло
Задава се ново треньорско уволнение в отбор от Първа лига
Италиански козунак със стафиди
Великденска салата с пъдпъдъчи яйца
Обичаите на Велики петък
„Стоичков – Имало едно време в България“ е официалното заглавие на филма за Христо Стоичков
5 забрани на Разпети петък
5 топ тенденции в маникюра за специални поводи през пролет 2026
Гришо може да започне от квалификациите на "Ролан Гарос"
Емил Дечев разкри за близо 1500 сигнала за изборни престъпления
Работник загина след падане от скеле
300 състезатели участваха в Купа "Бегун-2026“ по ориентиране във Варна
ОК "Васил Левски" с академичен форум във Варна за Априлското въстание
100 кашона с хранителни продукти дарени на социални услуги във Варна
Китай тества технология за отклоняване на опасни астероиди
Откриха гигантски „океан“ до черна дупка, трилиони пъти по-голям от земните
Китайски учени пробиха най-дълбокия лед в Антарктида: Откриха древно езеро
Удари по Луната: Екипажът на „Орион“ видя нещо уникално
Мисия „Артемида II“: 7 любопитни факта за екипажа, полета и пътуването около Луната
Скрит фрагмент под Калифорния може да предизвика разрушителни земетресения