Уилям Рийс от Университета на Британска Колумбия в Канада е провел изследване, според което човешката популация ще претърпи "драстична корекция" преди края на този век.
Това ще е следствие от премахването на много от "естествените коректори" и неспособността за бързи технологични иновации, които да осигурят устойчива консумация на ресурси, съобщава Science Alert.
Според учения ресурсите на планетата се изразходват с неустойчива скорост, но инстинктите ни пречат да решим проблема. Резултатът може да бъде някакъв вид цивилизационен колапс, който да намали броя на световното население, казва Рийс.
Според еколога ще останат само най-богатите и най-издръжливите общества.
"Хомо сапиенс е еволюирал, за да се възпроизвежда експоненциално, да се разширява географски и да консумира всички налични ресурси", пише Рийс в материала си.
"През по-голямата част от еволюционната история на човечеството подобни експанзионистични тенденции са били противодействани от "отрицателна обратна връзка". Въпреки това научната революция и използването на изкопаеми горива ни позволиха да реализираме пълния си потенциал за експоненциален растеж. Те нулираха голяма част от ефекта на естествените коректори на популацията", разсъждава ученият.
"Нашата естествена склонност към краткосрочно мислене, която ни е служила изключително добре в еволюционното ни минало, продължава да ни принуждава да вземем колкото е възможно повече, когато е на разположение. Това подхранва прекомерното потребление и замърсяването.
Нещо повече, предложените от нас решения, като преминаването към възобновяеми енергийни източници, всъщност не решават проблема с експоненциалния растеж на населението и допълнително допринасят за излишното потребление, което върви заедно с него.
Въпросът е дали подобренията в технологиите - във всичко - от борбата с изменението на климата до увеличаването на производството на храни - са в състояние да бъдат в крак с нарастващото ни потребление е неговия ефект върху планетата.
Ако иновациите не могат да осигурят нужните решения, недостигът на храна, нестабилността на местообитанията, войните и болестите ще коригират броя на населението", прогнозира ученият.
"В най-добрия от всички сценарии ще извършим безболезнен преход, управляван по начини, които да предотвратяват ненужното страдание на милиони или дори милиарди хора. Но това не се случва - и не може да се случи - в свят, сляп за собственото си затруднение.
Човешката популация продължава да расте с около 80 милиона на година и крайният й пик е много несигурен. Подновената "отрицателна обратна връзка" може да сложи край на растежа много преди населението да достигне очакваните от ООН 10,4 милиарда около 2080 г.", завършва Рийс.
Позицията на еколога може да се окачестви като нео-малтусианска. Това става ясно и от материала му, в който той дава за пример, че достигането на популация от 1 милиард хора е отнело 99,9% от човешката история, но малко повече от 2 века по-късно хората са 8 милиарда.
Английският икономист Томас Малтус е първият заявил, че човешката популация трябва да бъде поставена под контрол. Това става преди повече от 200 години - през 1798 г.
Идеите му са породени от схващанията, че в началото на 19 век човечеството ще да премине границата от 1 милиард. Очаквало се това да доведе до глад, войни, хаос и колапс на цивилизацията. Прогнозите на Малтус обаче не се сбъдват - науката намира начини да повиши добива на храна и ресурси. Въпреки това идеите на британеца продължават да са популярни.
Повече от една трета от 50 наскоро анкетирани Нобелови лауреати посочват "нарастването на населението/влошаването на околната среда" като най-голямата заплаха за човечеството. Ръстът в популацията и климатичните са счетени за по-опасни от ядрената война.
През 2006 година еволюционният еколог Ерик Пианка от САЩ стана известен с твърдението си, че "90% от хората трябва да се заличат, за да бъде спасена планетата".
Гръмкото му твърдение предизвика трусове в научната общност. С течение на времето говоренето по темата се омекотява и нормализира.
Само 13 години по-късно над 11 000 учени подписват документ, в който призоват за постепенно намаляване на световното население.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Dow Jones нарасна с близо 400 пункта, S&P 500 прекъсна тридневната си серия от спадове
Надценените имоти трудно намират купувач, атрактивните се продават бързо
Как се създава силен отбор по химия?
Тръмп: САЩ изобщо не са приключили с Иран
С над 10,6 млн. евро ще подпомагат интермодални оператори у нас
Бюджет 2027 - шанс за реформи в здравеопазването, образованието, социалната система
Кризата в Европа слага край на легендарни модели коли
Късна емисия
Рецепта за хрупкави соленки с кашкавал и кисели краставички
Влак блъсна жена на гара Горна баня
Елитен английски съдия прекрати кариерата си
Трагедия! Почина олимпийски шампион
Треньорът на Университатя се скъса да хвали Левски
Ясни са победителите в играта "Прогнозирай резултатите – Световното първенство по футбол 2026г.“
Съпругата на Меси със силно послание към любимия си + СНИМКИ
Закана: Новият бразилец в Лудогорец с първи думи
Таро карта за 22 юли, сряда – Императрицата
Дневен хороскоп за 22 юли, сряда
Какъв колега сте според зодията? Звездите разкриват силните и слабите страни на всеки знак
3 зодии с късмет в сезона на Лъва от 22 юли
Трапезата за 25 юли – Света Анна
Изберете късметче и вижте какво ви очаква през август
Нов 3D атлас показва човешкия мозъчен ствол клетка по клетка
Кога акупунктурата има смисъл: лекарски поглед към болката, стреса и баланса в тялото
Проучване проверява дали лекарства за отслабване са съвместими с химиотерапия
Липодерматосклероза – кожни промени при хронична венозна недостатъчност
МУ-Варна обяви второ класиране за специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“
Лятна SOS аптечка: кои хомеопатични средства да вземем на почивка?
По-малко катастрофи? Пътищата са добри само в 1/3 от общините
111 г. отбеляза румънка - най-възрастният човек на Балканите
Ормузкият проток разкрива бавната смърт на глобалните общи пространства
Сезонната депресия през лятото: Когато жегите влияят на психичното здраве
След проверка: Спагети в ресторант в Монте Карло излизат €18, в София – €25
Науката зад „Одисея“: Какви реални явления може да са вдъхновили Омир