Икономист: Инфлация ще има - със или без еврото

Готова ли е България за еврото? Този, разбира се, важен въпрос е позакъснял с 20-ина години. Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, България е част от еврозоната още от преди самото нейното създаване. Причината е във валутният ни борд и трайното и безусловно фиксиране на паритет между българският лев и германската марка през 1997 година. От тогава, българският лев практически не съществува, а е само едно алтернативно име, нещо като местен аватар, за немската марка, а в последствие и за еврото. Заедно с това, от тогава, България реално и не разполага със своя монетарна политика.

Паричната маса в обръщение може да бъде само толкова колкото са и резервите на БНБ в евро/долар, коментира Ради Иванов, дипломат и икономист пред БГНЕС.

Според него, на разположение на правителствата е само бюджетната политика, при това силно ограничена, в рамките на минимални бюджетни дефицити. Колкото и невероятно да изглежда, българският валутен борд е най-дълго просъществувалият такъв в света, а вероятно, и най-доброто ни колективно постижение в последните 30, а и повече години. По закон, той ще остане във сила, със същият паритет лев/евро до самото ни влизане в еврозоната, когато и да е то.

Трябва ли да чакаме да настигнем по доходи средните нива на ЕС за да въведем официално еврото?

Според икономическата теория за оптималните монетарни зони на Мъндел (които са в основата на еврозоната) , са необходими определени фактори за да могат различни страни да имат обща валута:

Мобилност на труда, на капиталите и на цените (на стоки, труд и услуги)

Механизъм за "бюджетни" трансфери към региони/страни със специфичен риск/проблем.

Съвместимост на бизнес циклите между страните. (Растеж/стагнация/инфлация/дефлация...)

Високо ниво на търговска интеграция (страните да търгуват основно помежду си)

Синхрон в макроикономическите политики между страните. Контрол върху дефицитите.

По отношение на приемането на еврото и от изброените теоритични фактори, България и еврозоната отговарят на всички. По някои от тях дори, нивото на икономическа интеграция с еврозоната ни е по-високо отколкото на държави които отдавна са вече част от еврото. Не съществува нито теоритично, нито практично специфично условие по отношение на нивото на доходите. И това е така заради наличието на мобилност в самата зона, както на труда, така и на стоките и капиталите. Въпреки че не е специфичен критерий, анализът на относителното "богатство" на държавата - кандидат е, все пак, интересен. Ако приемем че Брутният вътрешен продукт на глава от населението в изравнена покупателна способност е оптималният измерител на реалната конвергенция, към 2020 г. България е на около 55% от средното ниво на ЕС. За сравнение, през 2007 година сме били на 27%. Може да очакваме че до 2024 година, когато се очаква да приемем еврото, ще достигнем нива над 60%.

На такива, сходни, нива са се присъединили към еврото и държави като Словакия, Литва, Латвия.

Влизането на България в еврото, няма да има инфлационен ефект върху цените. Това не се е случило в нито една друга страна, нито една... няма причина да се случи и в България. Цените в България отдавна се "фиксират" спрямо еврото и неговият роден аватар - лева. Ако има повече инфлация, а такава в идните години вероятно ще има, тя ще се дължи на съвсем други фактори - със или без еврото.

Влизането на България в еврото няма да има негативно влияние и върху ръста на заплатите. Точно обратното, ако се съди от опита на други страни, като Естония, Словакия, Словения или Кипър, се наблюдава ускорен ръст на реалните работни заплати. С други думи, членството в еврозоната ще бъде фактор за по-бърза реална конвергенция на българската икономика спрямо европейската.

Бързото влизане на България в еврозоната е невероятен шанс, който днешните и утрешни български политици, независимо от техните боричкания и формални идеологически матрици, не трябва да пропиляват. Еврото ще направи България като държава по-силна, по-стабилна и по-богата. Дали и огромното мнозинство българи да извлекат ползи от това? Много вероятно да, но това зависи само от управленските качества на българските политици.