Експерт: Чака ни дълъг период на по-високи цени на енергията

Правителството на премиера Кирил Петков трябваше да бъде подготвено за енергийната криза, в която се намираме от шест месеца. Правенето на анализи само отлага нейното решаване. Това заяви в интервю за БГНЕС Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Решението според Стайков трябва да се търси в законодателни промени, които да дадат възможност да се използват парите във Фонд сигурност на енергийната система и създаване на механизми за разплащането на държавна помощ.

Атаката срещу КЕВР е изключително вредна за енергийния сектор като цяло. Тя е намеса в работата на регулатора, смята икономистът.

Малко е вероятно цените на енергоносителите да се върнат на предкризисните нива, оцени Стайков.

Според него новото правителство изглежда неподготвено за случващото се в енергийната сфера.

„Постоянно слушаме, че то е изненадано от тази ситуация, въпреки че се намираме в нея от лятото на миналата година. Ако първоначално имаше някаква надежда, че това положение е временно, през есента се видя, че нещата наистина са сериозни и че ръстът на цените няма да бъде обуздан до края на миналата година и дори и да спре след това цените ще останат на сравнително високи нива“, заяви икономистът.

Той подчерта, че настоящата власт трябваше да се подготви за проблема още по време на управлението на служебния кабинет и предизборния период и да бъде наясно какви ще са първите стъпки, които да се предприемат.

„За съжаление, видяхме, че стъпки няма, а „решението“ беше, че ще направим анализ. Правенето на анализ не е решението, то е отлагането на решение. Надявам се през следващите седмици да видим реални стъпки, защото е очевидно, че всички участници на пазара са под напрежение, както енергийните компании, така и небитовите, и битовите потребители“, посочи Калоян Стайков.

Според него предлаганият за момента подход, който се изчерпва до това да се замрази всичко и нищо да не се прави, е изключително погрешен. Той смята, че намесата на правителството на премиера Кирил Петков трябва да бъде в две посоки.

Първо, законодателни промени, които да дават възможност средствата във Фонд сигурност на енергийната система да се използват за различни разходи от тези, които са в момента.

„В момента те могат да се използват само за покриване на разходи за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени и съответно за намаляване на цената за Задължение към обществото. За да бъдат използвани за друг вид помощ, например, за енергийни компании, за домакинства и небитови потребители са необходими законодателни промени. В противен случай натрупаните там средства просто отлежават и няма как да излязат от този фонд“, заяви Стайков.

Второ, да се създаде механизъм за разплащане на държавна помощ, финансирана от държавния бюджет.

„Една част от тази помощ може да отиде за мрежовите компании, една част за потребители на природен газ, а другата за небитови потребители на електрическа енергия. Тези механизми трябваше вече да заработят и трябваше да са по-добре таргетирани в сравнение с това, което се предлага в момента“, каза Стайков.

Икономистът отбеляза, че е „сбъркана логиката“, по която се предоставят помощите. В момента помощта се дава на всички, т.е. всеки, който потребява енергия, получава помощ. Но има компании и предприятия, които не се нуждаят от такава подкрепа. Сред тях са тези, които работят на международните пазари, там цените на стоките, с които те търгуват, се увеличиха. Същото е и с компании, работещи на вътрешния пазар, които вече са увеличили цените си, предвид нарастващите разходи.

„Помощта трябва да бъде диференцирана според нуждите на самите компании, а не за всички поравно. Така тази помощ може да бъде по-голяма и по-справедлива, защото няма да бъде давана на компании, които нямат нужда от нея. И накрая средствата за тази помощ могат да се окажат достатъчни, т.е. да не е необходимо да се увеличават“, заяви експертът.

По повод на недоволството изразено от работата на КЕВР Стайков заяви, че тя издава липсата на координация в правителството.

„Оставаш с впечатлението, че тези министри не си говорят. Единият ден премиерът каза, че КЕВР не си върши работата, а на другия ден министърът на енергетиката заяви, че КЕВР изпълнява всичките си задължения, съгласно законовата и нормативна рамка. Не разбирам тези противоречия. Самата рамка на регулатора е много ясно изразена. Те не вършат нещо по-различно от това, което вършиха през последните 6 или 12 месеца. Няма някакъв заговор“, каза икономистът и добави, че ако има съмнения за злоупотреби, те трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

Той смята, че подобен тип поведение като цяло вреди на сектора.

„Като започнем със самото решение за мораториума. То на практика е противоконституционно, защото ограничава правомощия на регулатора, които са му дадени по закон. Няма как с решения да се променят законоустановени правомощия, това може да стане само с промяна в закона. Видяхме, че парламентът не тръгна в тази посока. Това е изключително вредно поведение. Нещо, което не сме виждали от десетина години и се надявам да не видим повече“, заяви Калоян Стайков.

Намираме се в един дълъг процес на изненадване, който започна миналата година с пандемията. Първоначално си мислехме, че кризата ще е дълбока, но тя не се оказа толкова дълбока. След това си мислехме, че възстановяването ще бъде много бавно, а се оказа бързо. В общи линии на всеки няколко месеца се изненадваме с нещо.

„По отношение на енергетиката също си мислехме преди 6 месеца, че това е временен процес и той ще приключи някъде към края на зимния сезон. Лека-полека виждаме, че това става все по-малко вероятно. Дори и да има корекции надолу, цените няма да се върнат на предкризисните нива отпреди две години, които така или иначе бяха изключително ниски. Със сигурност ще останат над средните си нива от последните 5 години. Чакаме един по-дълъг период на по-високи цени, отколкото сме свикнали да виждаме. Няма да са такива каквито видяхме през есента на миналата година, но няма да са и такива, каквито имахме през 2019 и 2020 г.“, категоричен е Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.