Свети Димитър носи зимата

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.

Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. 

Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. 

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. 

Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. 

По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". 

Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.

Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.      

Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". 

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. 

Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.